Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Камъче в небето
Камъче в небето - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Камъче в небето

Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:

Галактиката е подвластна на императорската ръка, а най-силно усеща нейната тежест планетата Земя. Това не се харесва на обитателите на люлката на човешкия род. На своята радиоактивна и отхвърлена от галактическото обществено мнение планета, земните обитатели замислят своето отмъщение.
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 89
Перейти на страницу:

— И как смятате да го постигнете, сър?

— Не е лесно да се обясни с една дума. Както може би знае Ваше превъзходителство, двете основни научни течения в археологията са известни сред обществеността като Теория за смесването и Радиационна теория.

— Запознат съм подробно и с двете.

— Добре. И така, Теорията на смесването се гради на предположението, че различните групи представители на човешкия род са възникнали независимо една от друга и са се смесили по между си на много ранен етап от междузвездните пътешествия. Подобна концепция е необходима, за да обясни приликата между хората от различните планети в наше време.

— Да, — потвърди сухо Върховният министър, — но тя също така изисква възникналите самостоятелно човешки екземпляри да са достатъчно близки химически и биологически, за да могат да се кръстосват по между си.

— Вярно, — кимна не без задоволство Арвардан. — Поставихте пръст право в слабото място. Ала повечето археолози игнорират този факт и се придържат стриктно към Теорията на смесването. Ако я приемем за достоверна, трябва да предполагаме, че някъде из галактиката все още съществуват човешки подекземпляри, които се отличават от нас, тъй като не са били подложени на процеса на асимилация…

— Имате пред вид Земята — прекъсна го Върховният министър.

— Примерът със Земята все още подлежи на обсъждане. От друга страна, според Радиационната теория…

— Човечеството е произлязло от една единствена планетарна група.

— Точно така.

— Моят народ, — заговори Върховният министър, — макар и лишен от достатъчно източници, за да съди за своята история, а също така разполагайки с ръкописи, които са твърде свети, за да ги показваме на Чуждоземците, живее с вярата, че Земята е люлката на човечеството.

— В това вярвам и аз и тъкмо по тази причина ви моля за помощ — за да го докажа пред галактиката.

— Вие сте оптимист. Но за какво се касае?

— Ваше превъзходителство, убеден съм, че не малък брой архитектурни останки от това далечно минало могат да бъдат открити в онези райони на вашата планета, които за съжаление са засегнати от радиоактивността. Ако обаче бъде изчислена с точност възрастта на тези находки, използвайки принципа на радиоактивния разпад…

Но Върховният министър само поклати глава.

— И дума да не става.

— Защо? — погледна го учудено Арвардан.

— Първо на първо — рече неговият събеседник, — какво очаквате, че ще постигнете? Дори и да докажете теорията си, за всеобща радост и облекчение, какво значение би имало, че преди милиони години всички вие сте били земляни? В края на краищата, преди милиарди години всички ние сме били маймуни, но въпреки това не бързаме в наши дни да приемем маймуните за равни.

— Но моля ви, Ваше превъзходителство, примерът е неподходящ.

— Ни най-малко, сър. Нима изключвате възможността, че в процеса на своята продължителна изолация, земляните са се променили до такава степен в сравнение със своите емигрирали роднини, особено под въздействие на радиацията, че са се превърнали в напълно различна раса?

Арвардан прехапа устни, преди да отвърне неохотно:

— Спорите доста добре, когато защитавате теорията на своите врагове.

— Защото си задавам въпроса, какво биха казали тези врагове. По този начин няма да постигнете нищо, сър, освен да подсилите омразата срещу нас.

— Но какво ще кажете тогава за научните познания, които би донесло едно подобно откритие…

Върховният министър кимна тежко с глава.

— Наистина съжалявам, че трябва да препреча пътя на научния прогрес. Говоря с вас така, както биха разговаряли двама равни по между си поданици на Империята. Лична аз с радост бих ви помогнал, но народът, на когото служа е привикнал сляпо да се придържа към своите традиции, без да се съобразява с мнението на останалите — може би защото е бил заобиколен от враждебни настроения. Съществуват строги порядки, забрани и общоприети Обичаи — които дори аз не бих могъл да нарушавам.

— А радиоактивните зони…

— Са именно едно от тези важни забрани. Дори и аз не мога да ви дам разрешение да ги посетите, а дръзна ли да го сторя, по някаква прищявка, вероятно ще последват вълнения, които не само, че ще изложат на опасност живота ви и този на вашите сътрудници, но и ще доведат до изостряне на отношенията между Земята и Империята. По такъв начин ще изменя на своя дълг и на доверието, оказано ми от моя народ.

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 89
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)