Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
Той се изправи, завладян от ужас.
Току що беше убил човек!
Но същевременно почувства изненада…
Без дори да го докосне! Беше убил човек само със силата на омразата си, ударил го бе чрез Докосването.
Що за сила притежаваше?
Трябваше колкото се може по-бързо да вземе някакво решение. Прерови джобовете на другия, докато намери пари. Добре! Ще му потрябват. Сетне издърпа тялото встрани от пътя и го скри в тревата.
Вървя близо два часа. Не почувства друго докосване.
Тази нощ прекара на открито, а на следващия ден, след близо два часа път, достигна покрайнините на Чика.
За Шварц, Чика беше като малко градче, в сравнение със спомените му от Чикаго — дори в този час, малко преди обед, улиците изглеждаха почти пусти. Но противно на оскъдните минувачи, Мислените докосвания бяха многобройни. Това го изненада и смути.
Толкова много. Някои се плъзваха край него и се разтваряха, други бяха силни и концентрирани. Едни приличаха на експлозии, други пък почти не се долавяха.
В началото Шварц се извръщаше и подскачаше при всяко Докосване, възприемайки го като физически контакт, но след час започна да привиква.
С течение на времето забеляза, че може да различава отделни думи сред потока от мисли, дори когато не бяха произнесени на глас. Това беше нещо ново и той откри, че неусетно се заслушва. Долавяше разпокъсани фрази, краткотрайни като повей на вятър и постепенно изчезващи… И заедно с тях живи, трептящи чувства, които почти не се поддаваха на описание — така че околният свят се превръщаше в живописна постоянно меняща се картина, предназначена само за него.
Следващото, не по-малко изненадващо откритие бе, че докато крачи по улицата може да прониква през сградите и да изпраща ума си на пътешествие из мислите и чувствата на обитателите им.
Сетне нещо му хрумна и той спря пред една масивна каменна сграда. Те (които и да са) отново бяха по дирите му. Беше убил един техен сътрудник, но със сигурност имаше и други — тези, с които дребният човек искаше да се свърже. Няма ли да е по-добре, ако се прикрие за няколко дни? Как да го стори?… Да си намери работа?…
Той се зае да проучва сградата, пред която беше спрял. Някъде вътре долови Докосване, което по някакъв начин беше свързано с възможност за работа. Търсеха текстилни работници — а нали той беше шивач.
Шварц бутна вратата, но откри, че никой не му обръща внимание. Потупа нечие рамо.
— Къде да попитам за работа, моля?
— През онази врата! — Мисленото докосване, което придружаваше тези думи бе изпълнено с подозрителност.
Открехна посочената врата, поканиха го да влезе и след това го засипаха с цял куп въпроси, а отговорите въвеждаха в някаква машина.
Уплашен и смутен, Шварц се стараеше да балансира по тънкото въже между лъжата и истината.
Почти не му оставяха време за размисъл между отделните въпроси: „Възраст?… Петдесет и две?… Хъмм… Здравно състояние?… Семейно положение?… Квалификация?… Работили ли сте с платове?… Добре, от какъв тип?… Термопласти? Еластомери?… Какво искате да кажете — с всичките?… За кого сте работили досега?… Как точно е името?… Не сте от Чека, така ли?… Къде са ви документите?… Ще трябва да ги донесете, ако наистина желаете да постъпите… Кой е вашият регистрационен номер?…“
Шварц вече мислеше само за едно — как да се измъкне. Не беше предвиждал подобно развитие. А и Докосването на мъжа пред него започваше да се променя. Отнякъде се появи подозрителност, която нарастваше с всеки пореден въпрос, а заедно с нея мъжът ставаше все по-предпазлив. Повърхностният слой от вежливост и добронамереност изтъняваше все повече, а над всичко започваше да доминира враждебността.
— Май наистина не съм подходящ за тази работа — подхвърли Шварц.
— Не, не, почакайте — махна с ръка мъжът. — Имаме нещо за вас. Само да погледна в една папка. — Макар да се усмихваше, Шварц ясно различаваше неговото Докосване, сега вече напълно лишено от доброжелателност.
Човекът натисна скритото под бюрото копче…
Шварц скочи, завладян от паника и се втурна към вратата.
— Дръжте го! — извика другият и понечи да заобиколи бюрото.
И в този момент Шварц удари право в Докосването с цялата мощ на ума си. Зад гърба му се разнесе болезнен стон. кадровикът седеше на пода, стиснал челото си с ръце, а лицето му бе изкривено в болезнена гримаса. Един от останалите се наведе над него, сетне погледна към Шварц, следвайки жеста на седналия. Шварц реши, че време за губене няма.
След миг беше на улицата, осъзнавайки, че съвсем скоро ще бъде обявен за издирване — с пълно външно описание.