Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
Затича се право напред, без да вижда нищо. Усещаше, че привлича вниманието на минувачите — подозрителност, подозрителност навсякъде — защото тичаше, защото дрехите му бяха смачкани и не по мярка…
Сред бъркотията от многобройни Докосвания, примесени със собствените му страхове и отчаяние, Шварц не можеше да различи истинските си врагове от онези, които просто го проследяваха с подозрение и тъкмо поради тази причина не съумя да предугади изстрела с невронния камшик.
Внезапно спря, парализиран от непреодолима болка, която се плъзна по тялото му, подобно на удар с бич. Успя да запази още няколко секунди съзнание, след това остави на мрака да го обгърне.
Паяжина във Вашен
Тъжен, печален вид има местността край Вашен, в която е разположен Лицеят на Древните. Всичко тук сякаш е подчинено на суровия изглед, мрачни са лицата на учениците, излезли на разходка сред дърветата, гъсто засадени във вътрешния двор — забранен за всякакви посетители. От време на време учениците се спираха и свеждаха смирено глава, за да почетат с вниманието си забързаната фигура на някой по-старши Древен.
Случваше се, в двора да се появи и самият Върховен министър. Ала никога не бяха го виждали такъв — забързан, с изпотено лице, без да обръща внимание на почтителните поклони, нито на отправените по дире му погледи и вдигнатите въпросително вежди.
Той нахлу в Законодателната зала през вътрешния вход и се затича покрай опразнените скамейки. Вратата, към която се носеше се отвори като по команда и Върховният министър влезе.
Неговият личен Секретар почти не му обърна внимание, загледан втренчено в поставения на бюрото портативен телевизор, където едно след друго се редяха официални съобщения.
— Какво има? — попита дрезгаво Върховният министър и почука по бюрото. — Какво става?
Секретарят му хвърли пренебрежителен поглед и побутна телевизора встрани.
— Моите почитания, Ваше превъзходителство.
— Стига с тия почитания! — кресна Върховният министър. — Искам да знам какво става.
— Казано накратко — нашият човек е избягал.
— Искаш да кажеш, човекът, когото Шект бе подложил на лечение със синапсатора. С други думи — Чуждоземецът — шпионинът — онзи от фермата…
Трудно бе да се предскаже още колко подобни определения възнамеряваше да употреби Върховният министър и затова Секретарят реши да го прекъсне с едно равнодушно:
— Точно така.
— Защо не ми съобщихте? Защо никога нищо не ми съобщавате?
— Налагаше се да се предприемат незабавни действия, а вие бяхте заангажиран с друго. Ето защо ви заместих, доколкото съм в състояние.
— Така е, ужасно внимавате да не ми пречите, особено когато искате да се справите с нещо без мен. Но повече няма да търпя. Няма да позволя да бъда заобикалян. Няма да…
— Губим време — последва спокойният отговор и лицето на Министъра побледня. Той се закашля, завладян от неувереност, сетне добави с по-мек глас:
— Какви са подробностите, Балкис?
— Крайно недостатъчни. След близо два месеца, в които не се случваше нищо интересно, нашият човек — Шварц — внезапно избяга от фермата и не след дълго го изгубихме.
— Как така?
— Не сме сигурни. Но има още нещо — агентът ни — Натер — е пропуснал три поредни доклада през изминалата нощ. Двама от помощниците му са поели след него по пътя за Чика и са го открили едва призори. Захвърлен бил в канавката край пътя — мъртъв.
Върховният министър прехапа устни.
— Чуждоземецът ли го е убил?
— Вероятно, макар да не знаем със сигурност. Не са открили никакви следи от физическо насилие, ако се изключи ужасно разкривеният израз на лицето му. Естествено, аутопсия няма да последва. Може би е получил сърдечен пристъп в този доста неподходящ момент.
— Това би било невероятна случайност.
— И аз така мисля — дойде хладният отговор. — Но ако го е убил Шварц, последващите събития са още по-необясними. Виждате ли, Ваше превъзходителство, основавайки се на по-раншните си анализи предполагахме, че Шварц ще се отправи към Чика за да се свърже с Шект. И наистина — Натер е бил намерен в канавката край пътя за Чика, недалеч от фермата на Марен. Предупредихме всички постове в Чика, вдигнахме хората на крак и действително го заловихме — само преди три часа.
— Шварц? — попита невярващо Министърът.
— Тъкмо.
— И защо не почнахте с това?
Балкис сви рамене.
— Ваше превъзходителство, чака ни доста по-важна работа. Вече ви казах, че Шварц е в ръцете ни. При това — заловихме го без особени трудности, което някак не се връзва със странната смърт на Натер. Как е могъл да открие, че Натер го следи и да го премахне — вижте само колко опитен човек имаме насреща — и същевременно да постъпи толкова глупаво, появявайки се без никакво прикритие в някаква тъкачница за да търси работа?