Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
— Но аз ще взема всички необходими предпазни мерки. Ако желаете да изпратите наблюдатели с мен… Освен това, ще се консултирам с вас, преди да публикувам резултатите от изследванията си.
— Изкушавате ме, сър — призна Върховният министър. Проектът ви наистина е интересен. Но вие надценявате властта, с която разполагам, дори ако забравим за настроенията на моите хора. Забравяте, че аз не съм абсолютен господар. В интерес на истината, властта ми е доста ограничена — и всички по-важни въпроси трябва да се допитвам до мнението на Обществото на Древните.
Арвардан поклати глава.
— Наистина жалко. Прокураторът ме предупреди за това, но въпреки всичко се надявах, че… Кога ще можете да се допитате до законодателния ви орган?
— Президиумът на Обществото на Древните ще се събере след три дни. Извън възможностите ми е да променям този срок, така че въпросът ще бъде обсъден най-рано тогава. Отговор ще получите до седмица.
Арвардан кимна замислено.
— Е, няма как, ще почакам. Между другото… Ваше превъзходителство…
— Да?
— Бих искал да се срещна с един от вашите най-изтъкнати учени. Казва се доктор Шект и е от Чика. Вече бях в Чика, но напуснах града преди да изпълня докрай намерението си. Ще мога ли да ви помоля за едно препоръчително писмо?
Върховният министър се вцепени и няколко секунди не намери сили да отговори.
— Нахално ли е да се поинтересувам, с каква цел желаете да се срещнете?
— Разбира се. Четох за един прибор, създаден от него, наречен синапсатор. Въздейства върху неврохимичните процеси в мозъка и може да ми бъде особено полезен в една от моите научни разработки. От известно време работя върху класификацията на човечеството в различни енцефалографски групи — става дума за типове на мозъци, нали разбирате?
— Хъммм… Чух нещо за подобен прибор. Но доколкото си спомням, приложението му не било особено успешно.
— Може и да е така. Но докторът е голям експерт в тази област и вероятно ще може да ми помогне.
— Разбирам. В такъв случай, незабавно ще наредя да ви изготвят препоръчително писмо. Надявам се, няма да споменавате пред когото и да било за намеренията си да посетите Забранените зони.
— Естествено, Ваше превъзходителство — Той се надигна. — Благодаря ви за вежливия прием и вниманието, което ми оказахте. Надявам се, че Консулът на Древните ще прояви снизхождение към моя проект.
Секретарят влезе веднага щом Арвардан напусна стаята. На устните му играеше иронична усмивка.
— Много добре — кимна той. — Справихте се чудесно, Ваше превъзходителство.
Върховният министър го погледна навъсено и каза:
— Какво беше това за Шект?
— Нима сте изненадан? Излишно. Всичко се развива чудесно. Забелязахте ли с какво спокойствие изслуша отказа ви, да го допуснете до зоните. Нима така би се държал един истински всецяло отдаден на идеите си учен? Не, това поведение по-скоро съответства на някой, който само се преструва на учен, който играе отредената му роля, а същевременно е облекчен от отказа. И отново странно съвпадение. Шварц избягва и се отправя към Чика. Още на следващия ден Арвардан се появява тук и след като ви обяснява надълго и нашироко за плановете си и за експедицията, подхвърля съвсем случайно, че възнамерява да се срещне с Шект в Чика.
— Но защо го казва пред мен, Балкис? Струва ми се глупаво.
— Защото вие сте прям човек. Поставете се на негово място. Той не знае, че ние го подозираме. Желае да се срещне с Шект. Добре! Казва го пред вас. Дори ви иска препоръчително писмо. Каква по-добра гаранция за напълно невинните причини, които изтъква? Но възниква още един въпрос. Не е изключено Шварц да е открил, че го държим под наблюдение. Може би затова е премахнал Натер. Но не имал време да предупреди другите, иначе едва ли щяха да ни разиграват подобна комедия.
Секретарят премрежи очи, докато бавно разпъваше своята паяжина.
— Не знаем, — продължи той — колко време ще измине, преди изчезването на Шварц да пробуди подозренията им, но поне можем спокойно да оставим Шект и Арвардан да се срещнат. Ще ги заловим заедно и тогава не ще могат да отричат нищо.
— А с колко време разполагаме ние? — попита Върховният министър.
Балкис го погледна замислено.
— Нещата се развиват с главоломна скорост, а откакто открихме предателството на Шект, налага се да действаме тройно по-бързо. Но мисля, че всичко върви според плана. Изчакваме само математическите изчисления за необходимите орбити. Единственото, което ни бави, е несъвършенството на нашите компютри. Все пак… въпрос е само на дни.