Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
— Здравейте — отвърна приглушено Шварц. Прав беше — Докосването. Човекът, бе неговият преследвач. А и лицето му беше познато. Свързано бе със смътните спомени от Чика.
Едва сега и другият даде признак, че го е разпознал.
— Слушай, та аз те познавам. Ами да!… Не ме ли помниш?
При други обстоятелства, в нормална обстановка, Шварц едва ли щеше да разпознае дали събеседникът му говори истината. Но как би могъл да пренебрегне лицемерната игра на случайна среща, когато Докосването му разкриваше онова, което се криеше под него — дребният човек бе надарен с необичайно остро зрение и го бе познал отдалеч. Не само това, в себе си имаше оръжие и бе готов да го използва.
Шварц поклати глава.
— Така е — настояваше събеседникът му. — В универсалния магазин. Измъкнах те от тълпата. — Той се засмя, доста изкуствено. — Всички си мислеха, че имаш Радиационна треска. Сигурен съм, че помниш.
И Шварц си спомни, но доста смътно. Да отличи това лице в тълпата, в онзи кошмарен миг, не беше никак лесно.
— Да — кимна той. — Приятно ми е да се запознаем.
Все пак разговорът не потръгваше, Шварц все не знаеше какво да каже, а дребосъкът изглежда не се тревожеше от това.
— Казвам се Натер — каза той и му пъхна тънката си ръка. — Миналия път не можах много да си поговоря с теб — нали имахме други проблеми, но ето, че ни се отдава втора възможност… Дай лапа де.
— Аз съм Шварц. — И той смело стисна ръката на другия.
— И накъде си тръгнал?
Шварц сви рамене.
— Просто се разхождам.
— Турист, а? Е, и аз съм така. Зиме и лете — все по пътищата. Трупам мазоли и се развявам.
— Какво?
— Нали знаеш. Запълвам си живота. Как иначе ще го почувстваш?… Само че този път май вървях твърде дълго. Трябваше да си намеря някое местенце преди да настъпи нощта. Все пак, приятно ми е, че те срещнах. Накъде си тръгнал?
Натер задаваше този въпрос за втори път и Шварц осъзна — не без помощта на Докосването — колко е важен той за събеседника му. Нещо тревожеше човека до него. Какво да отвърне? Лъжата няма да помогне — твърде слабо познаваше този свят.
— Отивам в болницата — рече той.
— Болницата ли? Кой болница?
— В която бях — в Чика.
— Искаш да кажеш — института. За него ли говориш? Където те отведох миналия път. — Не само тревога, но и нарастващо напрежение.
— При доктор Шект — кимна Шварц. — Познаваш ли го?
— Чувал съм за него.
— Казаха ми да се явявам на периодични прегледи.
Дали звучеше естествено?
— И си тръгнал пеша? — учуди се Натер. — Не изпратиха ли кола за теб?
Май не беше чак толкова естествено.
Шварц не отговори — настъпи смутена тишина.
Натер обаче, държеше разговорът да продължи.
— Виж какво, друже, веднага щом стигнем следващия теле-пост ще ти поръчам такси от града.
— Теле-пост?
— Ами да. Има ги край пътя. А, ето един.
Той направи няколко крачки встрани. Шварц неочаквано вдигна ръка и извика:
— Стой! Не мърдай?
Натер спря и се извърна, а в очите му се четеше заплаха.
— Какво те мъчи, приятелче?
От дълго време за първи път Шварц изпитваше затруднение да се изразява на чуждия език — може би поради скоростта, с която произнасяше думите.
— Омръзнаха ми твоите игрички. Познах те и знам какво си намислил. Искаш да се свържеш с някой от твоите хора за да ги уведомиш, че съм се отправил към доктор Шект. А те на свой ред ще изпратят кола да ме прибере. Опитам ли се да избягам — готов си да ме премахнеш.
Натер го слушаше намръщено. Той промърмори: „Виж, в това последното си прав…“ — Но очевидно тези думи не бяха предназначени за Шварц и бяха достигнали до него с помощта на Докосването, защото Натър продължи на висок глас:
— Вашите думи, господине, ме смутиха. Все едно да размахвате юмрук под носа ми — ала същевременно той плъзна незабелязано ръка към джоба си.
В този момент Шварц изгуби контрол.
— Защо не ме оставиш на мира? — изкрещя ядосано той. Какво съм ти направил?… Върви си! Върви си!
Гласът му прерасна в дрезгав писък, а челото му се набърчи от омраза към този човек, излъчващ такава неописуема враждебност. Той събра във фокус всички бушуващи в него страсти и ги съсредоточи върху Докосването, опитвайки се да го прогони от себе си, да се освободи от злокобния му дъх…
И в следния миг то изчезна. За не повече от секунда го завладя усещането за непреодолима болка — после нищо. Никакво Мислено докосване. Изчезнало бе — далеч по-внезапно, отколкото се беше появило.
Натер лежеше възнак на шосето. Шварц внимателно го доближи. Не беше никак трудно да го обърне. Лицето му бе като застинала маска на болка, с прорязани дълбоко бръчки. Шварц потърси пулса, но не го намери.