Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
— Това ли е направил?
— Тъкмо това… Съществуват две възможни тълкувания: или вече е успял да предаде информацията на Шект и Арвардан, а след това е позволил да го заловим, за да отвлече вниманието ни в погрешна посока, или са замесени и други агенти, които все още не сме съумели да разкрием и които той се опитва да прикрие. Все още не можем да бъдем сигурни нито в едното, нито в другото.
— Не зная — вдигна безпомощно рамене Върховният министър, а лицето му изглеждаше по-разтревожено от всякога. — Всичко това е прекалено сложно за мен.
Балкис се усмихна, почти състрадателно и си позволи да направи кратка бележка.
— Само след четири часа имате уговорена среща с доктор Бел Арвардан.
— Така ли? Защо? Какво ще му кажа? Не желая да го виждам.
— Успокойте се. Трябва да го видите, Ваше превъзходителство. Лично аз не се съмнявам, че с наближаване на момента, когато трябва да се отправи на своята предварително обявена експедиция, иска или не, Арвардан ще трябва да се яви пред вас за да моли за разрешение да проникне в Забранените територии. Ениус ни предупреди, че ще го стори, а Ениус знае наизуст всеки ход от тази малка комедия. Предполагам, че ще можете да изиграете отредената ви в случая роля, без да пробуждате подозренията му.
— Добре, ще опитам — сведе глава Върховният министър.
Бел Арвардан се появи малко преди определения час за да огледа обстановката. За човек, запознат с всички архитектурни постижения на галактиката, Лицеят на Древните едва ли би изглеждал нещо повече от това, което всъщност беше — мрачна, сива на цвят гранитна сграда, построена в архаичен стил. А човек не трябваше да е археолог за да долови онова, което повяваше от стените на тази сграда — без съмнение суров и аскетичен би животът на нейните обитатели. Сякаш примитивният й вид говореше за интереса, който имаха тук към далечното, забравено минало.
Арвардан се замисли за времето, което бе прекарал на Земята. За два месеца бе обиколил почти целия Западен континент. Ала където и да беше, мислите му непрестанно се бяха връщали към онези първи дни в Чика.
Ядоса се, че и сега си бе позволил подобна слабост. Та тя беше само едно зле възпитано, неблагодарно земно момиче. Защо да се чувства виновен? И все пак…
Защо бе останала неприятно изненадана, когато научи, че е Чуждоземец? Та нима не беше я защитил пред онзи груб и недодялан офицер, позволил си да я унижи? Откъде да знае, че е страдала толкова много от Чуждоземците? Всъщност, той самият също си беше изпатил.
Ако само бе проявил малко повече търпение… Защо си тръгна тогава? Дори не попита за името й. Като че ли беше Пола. Странно! Паметта му рядко изневеряваше. А може би подсъзнателно искаше да я забрави?
Да, напълно възможно. Да я забрави! Какво толкова имаше да помни? Едно обикновено, с нищо неотличаващо се, земно момиче. Най-обикновено.
Тя беше медицинска сестра в болницата. Би могъл да потърси тази болница. Едва ли ще е далеч от мястото, където я срещна — Храномата.
Разтърси глава и тази мисъл се разчупи на хиляди малки парченца. Да не се е побъркал? Какво ще спечели? Та тя е само едно земно момиче. Красиво, привлекателно, дори…
Земно момиче!
В този момент се появи Върховният министър и Арвардан се надигна за да го посрещне. Най-сетне малко облекчение от тези непрестанни спомени за Чика. Ала дълбоко в себе си той осъзнаваше, че пак ще се върне към тях. Рано или късно — спомените отново щяха да нахлуят в него.
Що се отнася до Върховния министър — той бе облечен в нов, великолепен халат, а лицето му не показваше и следа от съмнение и тревога, нито пък се забелязваха капчици пот.
Разговорът, който подеха, бе съвсем приятелски. Арвардан се постара де подчертае, че идва като представител на добрата воля, която проявяват жителите на галактиката към Земята. Министърът на свой ред изрази благодарността си за щедростта и загрижеността, проявени за кой ли път от Имперското правителство.
Арвардан заговори за значението, което има археологията като част от Имперската философия, за приносът й към великото откритие — че хората от всички планети в галактиката са братя, а Върховният министър използва този момент за да намекне, че е крайно време тази представа да бъде приложена и спрямо Земята.
При тези думи Арвардан леко се поусмихна и каза:
— Именно във връзка с това, Ваше превъзходителство, си позволих да се обърна към вас. Противоречията, съществуващи между вас — жителите на Земята — и някои съседни райони, се дължат преимуществено на разликата в начина на мислене. Но успеем ли да докажем, че земните жители не се отличават по нищо, и най-вече расово, от останалите поданици на Империята, може би тези противоречия ще изчезнат.