Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
— Свали си дрехите, Ягуар — посъветва го Надя, докато се освобождаваше от късите си панталони, фланелката си, включително и от бельото.
Алекс я последва дори без да помисли какво върши. Преди две седмици идеята да се разголи пред публика би го ужасила, но тук това беше съвсем естествено. Излизаше, че е непристойно да ходиш облечен, когато всички останали са голи. Не му се стори странно и това, че вижда тялото на своята приятелка, макар че по-рано би се изчервил, ако някоя от сестрите му се появеше пред него без дрехи. Жените и децата веднага преодоляха страха си и малко по малко започнаха да се приближават. Никога не бяха виждали хора с толкова различна външност, особено американското момче, така бяло на някои места. Алекс усети, че разглеждаха с особено любопитство цветовата разлика между онова, което обикновено прикриваше банският, и останалата част от тялото му, загоряло от слънцето. Търкаха го с пръсти, за да видят дали е боя, и се смееха гръмогласно.
Войните положиха на земята носилката на Мокарита, която веднага бе заобиколена от обитателите на селото. Общуваха шепнешком и с мелодична интонация, имитираща звуците на гората, дъжда и водата, ромоляща по речните камъни — така както говореше Уалимаи. Очарован, Алекс си даде сметка, че успява доста добре да ги разбира — винаги, когато не се напрягаше, като че ли „слушаше със сърцето си“. Според Надя, която притежаваше удивителен усет за езиците, думите не са толкова важни, когато намеренията са ясни.
Доближи се Ииоми, съпругата на Мокарита, която бе дори по-възрастна от него. Останалите й направиха път с уважение и тя коленичи до съпруга си, без да пророни сълза, шепнейки успокоителни думи на ухото му, докато другите жени образуваха полукръг около тях, сериозни и мълчаливи, подкрепящи двойката с близостта си, но без да се намесват.
Много скоро падна нощта и въздухът стана студен. Обикновено в едно шабоно, под големия общ покрив, винаги имаше низ от огнища, запалени за приготвяне на яденето и като източник на топлина, но в Тапирауа-тери огънят беше скрит, както и всичко останало. Малките огнища се палеха само нощем и вътре в колибите, върху каменен олтар, за да не привличат вниманието на евентуалните неприятели или на злите духове. Пушекът излизаше от процепите по покрива, разпръсквайки се във въздуха. В началото Алекс остана с впечатлението, че жилищата са разпилени безразборно между дърветата, но скоро разбра, че те бяха разположени във форма, напомняща окръжност, като едно шабоно, и бяха свързани с тунели или навеси от клони, даващи единен облик на селището. Неговите обитатели можеха да се придвижват, използвайки тази мрежа от скрити пътеки, защитени в случай на нападение и предпазени от дъжда и слънцето.
Индианците се групираха по семейства, но юношите и самотните мъже живееха отделно в едно общо помещение, където имаше хамаци, закачени на колове, и рогозки по пода. Там настаниха Алекс, докато Надя беше отведена в жилището на Мокарита. Индианският вожд се беше оженил по време на пубертета за Ииоми — неговата спътничка за цял живот, но освен нея имаше две млади съпруги и многобройни деца и внуци. Не правеше сметка за поколението, защото в действителност не беше важно кои са бащите: всички деца се отглеждаха заедно, пазени и защитавани от жителите на селото.
Надя се убеди, че сред хората от мъглата бе прието да имаш няколко съпруги или няколко съпрузи — никой не оставаше сам. Ако един мъж умре, неговите деца и съпруги веднага се приютяваха от друг, който можеше да ги защити и да им осигури прехраната. Такъв бе и случаят с Таама, който трябваше да е добър ловец, защото носеше отговорност за няколко съпруги и дузина подрастващи. На свой ред майка, чийто съпруг е лош ловец, можеше да се сдобие и с други съпрузи, за да й помогнат да изхрани децата си. Бащите имаха обичая да обещават за съпруги момичетата, още когато се раждаха, но никое момиче не беше задължено да се омъжи или да бъде заедно с някой мъж против волята си. Злоупотребата с жени и деца беше табу и който го нарушеше, загубваше семейството си и беше осъден да спи сам, защото не го приемаха и в колибата на ергените. Единственото наказание за хората от мъглата беше изолацията: от нищо не се страхуваха толкова, колкото от изключването от общността. По отношение на всичко останало идеята за награда и наказание не съществуваше за тях; децата се учеха, подражавайки на възрастните, защото ако не го правеха, бяха обречени да загинат. Трябваше да се научат да ловуват, да ловят риба, да сеят и да прибират реколтата, да уважават природата и другите хора, да помагат, да поддържат мястото, отредено им в селището. Всеки един се учеше според собствения си ритъм и в съответствие с възможностите си.