Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— Вие сте мъж с много таланти. Доста чудно как сте се сдобили с тях.
Клайд спря да се храни.
— По честен начин, ако това питате. — Тънка усмивка разтегна устните му. — Поне като се изключат дните ми, прекарани като пират. — Той забоде един картоф с вилицата си и го захапа, сякаш съжаляваше за думите си.
Калиста се преструваше, че е особено погълната от храната си.
— Едва ли мога да ви критикувам за това, нали? Като се има предвид произходът ми.
Клайд преглътна и кимна.
— Наистина. Ралей е бил от най-известните пирати на времето си, нали?
— Мога ли да попитам дали сте служили на Дрейк?
Клайд се поколеба, после кимна.
Изпитвайки чувството, че трябва да му вади думите с клещи от устата, Калиста продължи:
— Мога ли да попитам на колко години е бил? — Започваше да подозира, че Дрейк Херик, или както там се казваше, е придобил уменията си да оцелява на много ранна възраст.
Клайд я погледна в очите, сякаш се чудеше дали може да й се има доверие.
— На осемнайсет, когато започна. На двайсет и една стана капитан. Не е необходимо да ви напомням, че тази информация е изключително поверителна.
Калиста притисна показалец към устните си.
— Можете ли да ми разкажете нещо за този живот? Наистина, просто искам да разбера Дрейк.
Клайд побутна чинията си, скръсти ръце на гърдите си и се предаде пред неизбежното.
— О, това беше вълнуващ живот. Дори за мен, а аз винаги съм искал да бъда монах. Пацифизмът не живее дълго, когато до гърлото ти е допрян ножът. Научих се да си служа с всякакви оръжия не защото така исках, а защото се налагаше. — Клайд се усмихна накриво. — Не че мога да кажа същото за Дрейк. Той борави с меча така, сякаш се е родил с него. Умение, което е спасявало живота и на двама ни повече пъти, отколкото искам да си спомням.
— Как е станал капитан?
— Както се става. Дрейк беше първи помощник, когато турците убиха капитана. Другите също бяха смели момчета от всякакви народности, но Дрейк беше единственият, който знаеше езиците на всички, а и той беше единственият истински водач измежду тях. Факт, който всички признаваха. Гласуваха за него и той ги направи богати.
— Но как се е научил на всички тези умения?
Изражението на Клайд стана мрачно.
— В затвора на турския султан.
Калиста ахна.
— Но как…
— Това сега няма значение. Още преди години съм обещал на Дрейк никога да не говоря за онези дни. Един ден той сам ще ви каже, поне така си мисля.
Спомняйки си белезите върху гърба на Дрейк, Калиста не беше сигурна, че иска да узнае подробностите. Само мисълта, как е страдал, беше достатъчна, за да й стане зле. Трябваше да притисне ръце към стомаха си и да се насили да слуша думите на Клайд, който продължи:
— Учудващо е на колко много неща може да те научи пиратството. На дипломация, защото човек си има работа с много различни моряци от различни страни; да се пазариш, защото трябва да определяш условията за освобождаването на пленниците; на търговия, защото продаваш похитените стоки; дори на политика, защото непрекъснато сключваш споразумения с други пиратски капитани и плащаш данъци на бейовете, султаните или пашите в региона.
— След като Дрейк е бил толкова добър, защо се е отказал от пиратството?
Клайд се намръщи, сякаш разочарован от глупавия й въпрос.
— Старите пирати са много малко. Освен това, колкото и да се опитваше Дрейк да спасява тези, които може, все пак трябваше и да убива. Това не му харесваше и се отказа веднага щом спечели достатъчно, за да завърти собствена търговия. А тъй като познаваше пиратите в моретата, той знаеше как да се справя с тях. Така корабите му плаваха безпрепятствено, докато другите търговци търпяха огромни загуби.
— Забелязала съм това у него. Обича предимството най-много, когато е на негова страна. — Калиста отпи от виното си.
— А нима вие сте по-различна? — Клайд стисна ръба на масата и се наведе, гледайки я с поглед, който никога друг път не е бил толкова остър. — Нима вие не похарчихте огромна сума, за да си купите коня с най-добрата кръв в района?
Калиста кимна, но каза сухо:
— Така е. Но искам да ви напомня, че Дрейк Херик ми взе и Парис.
— Взе го? Или го купи съвсем честно?
— Не знаех, че брат ми възнамерява да продаде коня ми.
Агресивната поза на Клайд се смекчи до обичайната му мекота.
— Съчувствам ви за това. Дошли сте тук, за да си върнете Парис?
— Това беше първоначалното ми намерение. — Странно, рядко мислеше за Парис напоследък. Зачуди се дали все още би се осмелила да предизвика Дрейк да играят, но истината беше, че сърцето й вече не мислеше за това.
То също беше изложено на опасност.