Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Уговорихме, че ще ме запознае с него още същата вечер след работа. Щом видях приятеля му и заговорих с него за работите си, веднага ми направи впечатление на крайно почтен човек; това си личеше от самото му лице. Пък и каквото чух за него впоследствие, потвърди моето първо впечатление, така че нямах никакви основания да се страхувам.
На тази първа среща аз само му обясних от какво се нуждая и се уговорихме да се срещнем на следния ден. Той ми каза, че междувременно мога да събера сведения за него, нещо, което не бях в състояние да направя, тъй като не знаех към кого да се обърна.
Отидох при него на следния ден и му изложих по-свободно случая си. Описах му с подробности положението си: че съм вдовица, дошла от Америка, напълно самотна и без приятели; имам съвсем малко пари и ужасно се страхувам да не ги изгубя, тъй като нямам приятел, който да ме посъветва къде да ги вложа; че за да не се стопи малкият ми капитал, имам намерение да замина за Северна Англия, където ще мога да живея евтино; готова съм да вложа сумата в банката, но се боя да нося разписката със себе си; и че не знам кому и как да пиша, когато напусна Лондон.
Той ми каза, че мога да депозирам парите си в банката по сметка и щом сумата бъде мината по книгите, това вече ми дава право да я изтегля, когато пожелая. Ако замина на север, аз бих могла да издавам менителници срещу касиера на банката и да тегля пари, когато имам нужда; но в такъв случай влогът ще се счита направен по текуща сметка и аз няма да получавам лихви. От друга страна, бих могла да купя ценни книжа и да ги държа на хранение в банката, но тогава пък, ако поискам да ги обърна в пари, ще бъде нужно да дойда в Лондон, за да ги прехвърля. Дори за да получавам шестмесечните дивиденти, ще срещам известни трудности — ще трябва да се явявам лично, освен ако депозирам книжата на името на някой доверен приятел.
След тези обяснения той ме погледна втренчено, усмихна се и каза:
— Защо не намерите някого, който да се грижи и за вас, и за парите ви едновременно. Той ще ви освободи от тази грижа.
— Да, сър, а може би ще ме освободи и от парите ми — казах аз. — Струва ми се, че в такъв случай рискът не е по-малък.
Спомням си добре, че в този момент си помислих:
„Защо не ме запиташ направо? Не бих отхвърлила предложението ти, без да го обмисля най-сериозно.“
Той продължи да прави намеци в същия дух и на един-два пъти си помислих, че говори сериозно, но за мое истинско огорчение към края на разговора разбрах, че е женен. Направи ми впечатление обаче, че когато спомена за жена си, той поклати загрижено глава и каза, че хем има жена, хем няма. Мина ми през ума, че и той е в положението на последния ми любовник — жена му вероятно е луда или болна. Този път ние не говорихме повече, защото той ми каза, че имал спешна работа и затова най-добре ще бъде да отида у дома му, след като затворят банката; тогава ще помисли какво може да се направи, за да вложа сигурно парите си. Казах му, че ще отида и го попитах къде живее. Той ми написа адреса си и като ми го подаде, каза:
— Ето, на този адрес можете да дойдете, ако имате доверие в мен.
— Разбира се, сър — казах аз, — мисля, че мога да ви се доверя, тъй като вие имате жена, а аз не търся мъж. Освен това, щом мога да ви доверя парите си — а това е всичко, което имам на света, — няма защо да се страхувам за себе си.
Той ми каза на шега доста приятни неща и аз щях много да се радвам, ако бяха казани сериозно. След това взех адреса и обещах да отида в дома му в седем часа същата вечер.
Когато отидох при него, той ми обясни, че за да получавам лихви, има няколко възможности да вложа парите си; изтъкна обаче и рисковете, които бих поела във всеки от случаите. Той беше почтен, искрен и безкористен и почнах да се убеждавам, че съм попаднала наистина на човека, който ми беше нужен, и че не бих могла да намеря по-сигурен съветник. Казах му съвсем откровено, че никога не съм срещала мъж или жена, на които да мога да се доверя, а той взема така присърце интересите ми, че имам пълно доверие в него и бих го помолила да се натовари с грижата за малкия капитал на една вдовица, която обаче не е в състояние да му плаща заплата.
Той се усмихна, стана, поздрави ме най-почтително и каза, че много цени високото мнение, което имам за него. Рече, че няма да ме измами и ще направи всичко, което е по силите му, без да очаква някакво възнаграждение, обаче не може да приеме парите ми, защото аз бих могла да се усъмня, че той има някакъв интерес от тази сделка. Освен това, ако умра преди него, той не би искал да има разправии с изпълнителите на завещанието ми.