Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Как ще направиш това?
— Когато бях млад, се бях забъркал в търговията с роби в Ктхол Мургос. Знам всички пътища, знам кого можем да подкупим и кого трябва да избегнем. Робите са нужни и на двете страни във войната, така че на търговците им е позволено да се движат свободно. Всичко, което трябва да направим, е да се облечем като търговци на роби и никой няма да се занимава с нас.
— Какво ще те задържи да не ни издадеш на гролимите веднага щом пресечем границата? — попита го направо Силк.
— Собственият ми интерес — сви рамене Сади. — Гролимите са неблагодарно племе. Ако ви продам на тях, много вероятно е те от своя страна да ме продадат на Салмисра. Не мисля, че това ще ми хареса.
— Толкова ли ти е ядосана? — попита Гарион.
— Раздразнение — каза Сади. — Змиите не се ядосват. Чух, че искала да ме ухапе лично. Това е голяма чест, разбира се, но предпочитам да го избегна.
Вратата на тайната стая се отвори и Дроблек каза:
— Айсус се върна.
Едноокият влезе. Носеше кутията, описана от Сади. Беше плоска квадратна кутия, две стъпки дълга и няколко пръста висока.
— Какво има вътре, Сади? — попита той. — Вътре нещо бълбука.
— Внимавай, човече! — извика Сади. — Някои от бутилките са чупливи.
— Какво е това? — ядосано попита Белгарат.
— Малко от това, малко от онова — уклончиво отговори Сади.
— Дрога?
— И отрови, и противоотрови, няколко афродизиака, успокоителни и доста ефективното лекарство на истината. И Зит.
— Какво е Зит?
— Зит е кой, а не какво, древни. Никъде не ходя без нея. — Той отвори кутията и с любов взе една керамична бутилка, здраво запушена с коркова тапа, но с няколко малки дупчици на гърлото. — Би ли подържал за малко това? — каза той на Силк. — Искам да съм сигурен, че Айсус не е изпочупил всичко. — И внимателно прегледа ред по ред малките бутилки, лежащи върху кадифена подложка в кутията.
Силк погледна любопитно шишенцето и хвана запушалката.
— Не ти препоръчвам да правиш това, принц Келдар — посъветва го Сади. — Можеш да бъдеш неприятно изненадан.
— Какво има вътре? — попита Силк и разклати бутилката.
— Моля те, Келдар! Зит се дразни, когато я разклащат така. — Сади затвори кутията, сложи я настрана и взе бутилката от Силк. — Така, така, — каза той с нежен глас. — Няма за какво да се безпокоиш, скъпа. Аз съм тук и няма да му позволя да те безпокои повече.
От бутилката се чу слаб мъркащ звук.
— Как си сложил котка вътре? — попита Гарион.
— О, Зит не е котка, Белгарион — увери го Сади. — Ето, ще ти покажа. — Той внимателно извади тапата и сложи бутилката на масата до себе си. — Можеш да излезеш, скъпа — тихо каза той.
Нищо не се случи.
— Излез, Зит. Не се срамувай.
От гърлото на бутилката се измъкна малка яркозелена змия. Имаше святкащи жълти очи и яркочервена лента по цялата дължина на гърба си от носа до края на опашката. Змията докосна с раздвоения си език протегнатата ръка на Сади.
Силк отскочи.
— Не е ли красива? — попита Сади и погали главата й с пръст.
Змията започна да мърка удовлетворено, след което надигна глава, фиксира Силк със студените си очи и злобно изсъска.
— Мисля, че ти е обидена, принц Келдар — каза Сади. — Известно време ще е по-добре да стоиш далеч от нея.
— Не се притеснявай — веднага се съгласи Силк и отстъпи още една крачка. — Тя отровна ли е?
— Тя е най-смъртоносната змия на света, нали, скъпа? — Сади отново я погали по главата. — И също една от най-редките. Тези влечуги са високо ценени в Нийса, защото са най-интелигентните от всички. Те са приятелски настроени, даже любвеобвилни и, разбира се, мъркат много приятно.
— Но тя и хапе — добави Силк.
— Само хора, които я дразнят, и никога приятел. Всичко, което трябва да направите, е да я храните и държите на топло и от време на време да й показвате, че я обичате, и тя ще ви следва като кученце.
— Не и мен.
— Сади — каза Белгарат и посочи кутията. — Какъв е смисълът на това? Нямам нужда от ходеща след мен аптека.
Сади вдигна ръка и каза:
— В Мургос не се интересуват много от пари, древни, а в Ктхол Мургос има хора, които ще трябва да подкупвам. Някои от тях имат определени навици. Тази кутия ще струва повече от натоварен със злато кон.
Белгарат се намръщи.
— Ти се дръж далеч от това. Не искам главата ти да е пълна с дим в някой критичен момент — и дръж змията си под контрол.
— Разбира си, Белгарат.
Старият чародеец се обърна към Айсус:
— Можеш ли да намериш по-голяма лодка? Трябва всички да пресечем реката, а твоята няма да ни издържи.
Айсус кимна.
— Не веднага, татко — каза Поулгара. — Ще имам нужда от него за малко.