Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Тидомин потрепери и рече:
— Ти също си срещнал своята фатална жена, Спадевил. Но си действал по-благородно.
— Недей да жалиш жените, обичай правдата — отсече Спадевил. — Веднъж Хатор разговарял с Майстора…
— Със Създателя на Света? — замислено запита Маскул.
— Със Създателя на Удоволствието. Разказват, че Майстора защитавал света си и се опитвал да накара Хатор да признае красотата и радостта. На чудните му речи Хатор отвръщал с кратки стоманени слова, изтъквал, че радостта и красотата са само другото име на скота у човека, затънал в охолство и мързел. Майстора се усмихнал и рекъл: „Излиза, че си по-мъдър от Господаря на Мъдростта“. Хатор отвърнал: „Не съм получил мъдростта си от теб, нито от света ти. Научих я от другия свят, който ти. Майсторе, напразно се опита да имитираш“. Майстора го попитал: „Щом е тъй, какво тогава правиш в моя свят?“ Хатор обяснил: „Тук съм привидно и затова трябва да понасям привидните удоволствия. Скрих се в страданието — не защото е добро, а за да се опазя колкото се може по-далеч от теб. Защото страданието не ти принадлежи, нито произлиза от другия свят, а е само сянката, която хвърлят твоите лъжовни удоволствия.“ Майстора се учудил: „Що за друг далечен свят е този, за който все твърдиш «Туй там е тъй, а туй не е»? Как тъй ти единствен от моите творения знаеш за него?“ Хатор се изплюл в краката му и рекъл: „Лъжеш, Майсторе. Всички го знаят. Но ти и сладникавите ти забавления го скривате от взора ни“. Майстора попитал: „Какво съм аз тогаз?“ Хатор го обявил за сънуващия неосъществими сънища. „Ти мечтаеш за невъзможното“ — рекъл му. После приказката продължава, че Майстора си тръгнал, пораздразнен от развоя на диалога.
— Кой е другият свят, за който намеква Хатор? — попита Маскул.
— Свят, в който царува възвишеността, Маскул, така, както в нашия властва удоволствието.
— Между възвишеността и удоволствието няма разлика — рече Маскул. — Индивидуалният дух, който живее и желае да живее, е слаб и покварен по природа.
— Внимавай с гордостта си! — настави Спадевил. — Недей да създаваш закони, валидни за цялата вселена и за всички времена, а мисли за себе си и за своя нищожен привиден живот.
— Каква смърт е споходила този твърд непобедим мъж? — попита Тидомин.
— Живял до старини, но до последния си час бил на крака и се движел пъргаво. Щом видял, че не може повече да отлага смъртта, решил да се затрие сам. Събрал приятелите си, ала не от суетност, а за да видят докъде може да стигне човешката душа в непрестанната битка срещу сластолюбивото тяло. Застанал прав, без някой да го придържа, и умрял от задържане на дъха.
Останаха безмълвни около час. Не усещаха студа на виелицата, ако и мислите им да замръзнаха.
Бланчспел най-сетне засия отново, макар и с помръкнал блясък. Любопитството на Маскул се пробуди и той заговори:
— Значи сънародниците ти са се поболели от самовлюбеност, така ли, Спадевил?
— Хората от другите страни съзнават, че са роби на удоволствието и на желанието — рече Спадевил. — А жителите на страната ми са роби на удоволствието и на желанието, без да го признават.
— И все пак това гордо удоволствие от изтезаването е благородно само по себе си.
— Онзи, който се е затворил в съществото си и се себеизучава, е подлец. Един човек може да започне истински живот едва когато презре не само тялото, но и душата си.
— На какво основание те отхвърлят жените?
— Понеже жената величае идеалната любов и не може да живее за самата себе си. Да обичаш друг означава да носиш удоволствие на обичания, погубвайки го по този начин.
— Цяла гора от фалшиви идеи чака брадвата ти — отбеляза Маскул. — Ала ще ти позволят ли да я отсечеш?
— Спадевил знае, Маскул — намеси се Тидомин, — че независимо дали ще е днес или утре, страната не може да бъде опазена от нахлуването на любовта, дори учениците на Хатор не ще й попречат.
— Пази се от любовта, пази се от чувствата! — възкликна Спадевил. — Любовта идва заедно с удоволствието. Не се стреми да се харесаш на другите, а да им служиш.
— Прости ми, Спадевил, че все още съм жена — рече Тидомин.
— Правдата няма пол. Докато помниш, че си жена, няма да постигнеш божествената апатия на душата.
— Но там, където няма жени, няма и деца — възрази Маскул. — Откъде са се взели тогава в страната ти тези поколения от последователи на Хатор?
— Животът отглежда страсти, страстите — страдания, а страданието ражда копнежа да намериш утеха. От всички посоки в Сант се тълпят мъже, търсещи лек за раните в душите си.