Тайните на Черната джунгла

— Никого, освен моята богиня.

— Обичам тъй много тази си нещастна дъщеря, че съм съгласен да дам живота си за нейната свобода. Кажи ми, Негапатнан, къде е, кажи ми къде мога да я намеря.

Индиецът остана невъзмутим, като бронзова статуя.

— Ще върна живота ти, Негапатнан. Индиецът пак не отговори.

— Ще ти дам колкото злато искаш и ще те заведа в Европа, за да се отскубнеш от отмъщението на твоите другари. Ще ти дам чин в английската армия, ще ти отворя пътя да стигнеш нависоко, само ми кажи къде е дъщеря ми.

— Капитан Макферсън — каза удушвачът със свъсено лице, — има ли твоят полк знаме?

— Да, що за въпрос?

— Не си ли се клел във вярност пред това знаме?

— Да.

— Би ли изменил на тази клетва?

— Никога!

— Е добре, аз също съм се клел във вярност на моята богиня, която е моето знаме. Нито свободата, която ми обещаваш, нито твоето злато, нито почестите ще разклатят вярата ми. Няма да говоря!

Капитан Макферсън се наведе и взе от земята един камшик. Лицето му бе почервеняло като огън, а очите му искряха от гняв.

— Чудовищно влечуго! — извика.

— Не ме докосвай, защото произхождам от раджа! — викна удушвачът, гърчейки веригите.

Вместо отговор капитан Макферсън вдигна камшика и беляза лицето на пленника с кървава бразда.

— Убий ме — викна оня с нечовешки глас, — убий ме, защото ако не го сториш, ще разкъсам месата ти като звяр.

— Да, изверг, ще те убия, не се страхувай, но бавно; ще изцедя кръвта ти капка по капка. Бхарата, завлечи го в подземието.

— Да го измъчвам ли? — попита сержантът. Капитан Макферсън се поколеба.

— Още не — каза. — Остави го двадесет и четири часа без храна и вода, като за начало.

Бхарата грабна удушвача през кръста и го отмъкна, без последният да окаже съпротива.

Капитан Макферсън хвърли бича далеч от себе си и взе да се разхожда по терасата, замислен и мрачен.

— Търпение — каза той през зъби. — Този човек всичко ще признае, дори да трябва да изтръгвам всяка негова дума с нажежено желязо.

Изведнъж спря и рязко вдигна глава. Откъм оградата се чу силен рев на слон, който е усетил приближаването на неприятел.

— Аха! — възкликна капитанът. — Ревът на Бхагавади. Наведе се над парапета на терасата. Кучетата от бунгалото се разлаяха и над оградата се показа огромният хобот на слон, който нададе втори, още по-силен рев. Почти в същото време, на около триста метра от бунгалото префуча една черна маса с необикновена бързина и се скри в тревата. Поради неясната светлина, капитанът не успя да определи какво беше.

— Стража! — викна.

Часовоят излезе с карабина под ръка.

— Какво има, капитане — каза, като обърна глава нагоре.

— Видя ли нещо?

— Да, капитане.

— Човек ли беше, или звяр?

— Стори ми се животно. Скочи на триста метра от тук.

Черната маса отново изскочи и прелетя като мълния. Стражата сипаи нададе уплашен вик:

— Тигър!…

Капитанът стреля по животното, което бягаше към джунглата.

— Проклятие! — възкликна ядосан.

При изстрела за миг тигърът бе спрял, глухо изръмжа и още по-бързо се скри сред бамбуковите дървета.