Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Отровата беше гъвкаво оръжие, помисли Брайън. Може да се даде от разстояние и по всякакви начини. Ръкавиците бяха най-елегантният трик. Направени от извънредно мека еленова кожа, поръбени с дантела и обшити с перлички. Много красиви и достатъчно смъртоносни. Всеки път, щом ги сложи, отровата ще прониква в кожата й.
Имаше и копринени чорапи — интимен любовен подарък, който би развълнувал жена, податлива на ласкателства и кавалерски жестове като Даяна. И кутийки с бонбони. Малки скъпоценни кутийки със смъртоносни сладости.
Той не бързаше; минаха цели осем месеца, преди тя да умре. Отровата бе предизвикала имитация на изтощителна болест и кръвотечения — достатъчно често срещани като симптом, за да предизвикат съмнение за машинации, особено когато нямат явна причина.
Брайън се усмихна. Изтънченият начин, по който бе уморил Даяна, му бе харесал почти колкото самото последствие. И тогава, разбира се, Катон взе, че се ожени за сестра й и развали постижението му.
Е, сега може би щеше да се наложи да прибегне до по-сурови методи, но това не пораждаше никакви проблеми… сега, когато се бе установил трайно под покрива на Катон.
Всички бяха излезли на селската улица, дебело облечени, за да не изстинат, влачейки обутите си с ботуши крака през преспите. Никоя богобоязлива душа не пренебрегваше неделната служба дори в снежно време, а господарят на имението, когато се намираше там, никога не би я пренебрегнал, за да не дава лош пример.
Богомолците в Уудсток, както в много други села в цялата страна, бяха предимно жени, старци и малки деца. Повечето годни мъже бяха взети в армията независимо от възгледите си. Докато господарят на имението вървеше по пътеката към черковния двор, жените правеха леки реверанси, а старците докосваха перифериите на шапките си. Фийби ги поздравяваше по име и би спряла да бъбри с тях, ако Катон не държеше така здраво ръката й, водейки я неотклонно към вратата на църквата; когато стигнаха там, той положи облечената си в ръкавица ръка на рамото й и леко я побутна пред себе си.
Катон мислеше за Брайън Море. Каква беше истинската причина за посещението му? Не му се вярваше наистина да си е променил възгледите. Не го искаше под покрива си, но не би могъл без основателна причина да откаже гостоприемство на доведения си син, който бе негов наследник. Е, ще си поиграе на изчакване. Брайън скоро ще издаде намеренията си.
Звучният бас на викария прогони мислите на Катон.
— Ръката на дявола е дълга. Неговите слуги са навсякъде. Така че, братя, те са сега и сред нас. Тук, в самото сърце на нашето село се крие дяволът, една негова последователка. Невярната й ръка е паднала върху невинните и слабите, затова трябва да я прогоним оттук.
Викарият спря и погледна към небето, вдигайки ръце в екстаз, като за молитва.
— Вие водехте децата си при тази жена, когато имахте затруднения; когато бяхте слаби, търсехте нейната помощ. И тя пристъпваше към вашите болки с изкуството на дявола.
Фийби усети първите ледени тръпки на предчувствието. Винаги се бе страхувала от това — от риска, който Мег поемаше, лекувайки хората. Сигурно ставаше дума за Мег. И преди я бяха наричали вещица, но тогава това беше почти приятелско обръщение, а не обвинение. Нямаше друг човек в селото, за когото да важи тази обвинителна реч на викария. Тя се огледа наоколо си. Видя хората да си кимат и да си шепнат с мрачни лица. Хвърли поглед към Катон, който седеше до нея на пейката на Гранвилови, и видя, че слуша внимателно думите на викария.
Нещо явно се е случило след посещението на Фийби в колибата на Мег вчера сутринта. По принцип тя щеше да чуе, ако има нещо необикновено, но виелицата бе задържала у дома и нея, и прислугата, обичайния й източник на клюки и слухове.
Мег би трябвало да е в църквата, помисли Фийби. Тя знаеше колко подозрително се отнася селото към всеки, който се опита да се отклони от неписаните правила, но упорито нехаеше за условностите. А отсъствието й от господния дом несъмнено подхранваше тези нелепи обвинения.
Когато викарият продължи с нападките си, Катон видимо се ядоса. Изпълнените със закани за вечния огън проповеди ставаха все по-популярни, откакто силният пуритански елемент в „новата армия“ на Кромуел започна да взема връх над по-либералния морал на кралските рицари, насърчавайки безогледния фанатизъм, от който нямаше никаква полза, а по-скоро вреда.
Когато службата свърши, той се обърна почти строго към Фийби:
— Остани тук с Оливия. Вън е много студено, а аз искам да поговоря с викария.