Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
Трябваше да отида за известно време при Том, както ми предложи. Мразя да съм сама посред нощ, да пуша и да подсмърчам като откачена психопатка. Опасявам се, че Дан от долния етаж ще ме чуе и ще се обади в лудницата. О, Боже, какво ми става? Защо нищо никога не потръгва добре? Всичко е, защото съм прекалено дебела. Изкушавам се пак да се обадя на Том, но му звънях само преди 45 минути. Нямам сили да отида на работа.
След покривната среща не съм обелила и дума на Даниел: само вирнах нос, подминах го, слязох на улицата при колата и си заминах. Отидох направо у Том, който започна да налива чиста водка в гърлото ми направо от бутилката, като добави доматения сок и уърстърширския сос след това. Когато се върнах, Даниел ми беше оставил три съобщения с молба да му се обадя. Не му се обадих, в съответствие със съвета на Том, който ми напомни, че единственият начин да жънеш успех сред мъжете е като се държиш отвратително с тях. Навремето това ми се струваше цинично и погрешно, но сега виждам, че бях мила с Даниел и виж какво стана.
Божичко, птичките пак пропяха. След три часа и половина трябва да отида на работа. Не мога. Помощ, помощ. Внезапен мозъчен прилив: обади се на мама.
10 ч. сутринта. Мама беше знаменита.
— Миличка — каза тя. — Разбира се, че не ме събуди. Тъкмо тръгвах за студиото. Не мога да повярвам, че си изпаднала в подобно състояние заради някакъв скапан мъж. Всички са завършени егоисти, сексуално невъздържани и безполезни за звяр или човек. Да, това се отнася и до теб, Хулио. Хайде, хайде, миличка. Вземи се в ръце. Легни да поспиш. Иди на работа ослепителна. Никой, и най-малко Даниел, не бива да се усъмни, че си го зарязала и изведнъж си открила колко е прекрасен животът без този надут, безпътен стар пърделник, който те е командвал наляво и надясно, и ще се оправиш.
— А ти добре ли си, мамо? — попитах аз, като се сетих за татко, запътил се за сбирката на Уна с азбестовата вдовица Пени Хъзбандс-Босуърт.
-Детето ми, колко си добричка. Намирам се под огромно напрежение.
— Мога ли да направя нещо за теб?
— Всъщност да — развесели се тя. — Има ли някой от твоите приятели телефона на Лиса Лийсън? Знаеш я, жената на Ник Лийсън. Отчаяно се опитвам да я открия вече дни наред. Ще бъде идеална за „Внезапно сама“.
— Говоря за татко, не за „Внезапно сама“ — изсъсках аз.
— Татко ти? Не съм под напрежение заради баща ти. Не ставай смешна, детенце.
— Но сбирката... и госпожа Хъзбандс-Босуърт...
— А, знам, голям смях падна. Направи се на пълен глупак с опитите си да привлече вниманието ми. И на какво си мислеше, че прилича тя — на хамстер? Хайде, трябва да изчезвам. Ужасно съм заета, но ще помислиш ли кой може да има телефона на Лиса? Чакай да ти дам прекия си телефон, миличка. И повече да не съм чула това глупаво вайкане.
— Ама, мамо, аз трябва да работя с Даниел, аз...
— Грешиш, миличка, точно обратното е. Той трябва да работи с теб. Начукай му го, рожбо. (Божичко, не смея да помисля в какви ли среди се движи напоследък). И без това отскоро сериозно съм се замислила. Крайно време е да зарежеш тая тъпа, безперспективна работа, където никой не те цени. Подготви се да връчиш оставката си, малката. Да, миличка... ще ти намеря работа в телевизията.
Тръгвам на работа, приличам на тъпата Ивана Тръмп, облечена с костюм и с глос на устните.
2 август, сряда
55 кг, обиколка на бедрото 45 см, алкохолни единици З (ама мн. чисто вино), цигари 7 (без да вдишвам), калории 1500 (браво), чайове 0, кафета 3 (но от истинско кафе, следователно по-малко целулитни), кофеинови единици общо 4.
Всичко е наред. Ще сляза пак до 54 кг и изцяло ще освободя бедрата си от целулита. Положително тогава всичко ще се оправи. Заех се с интензивна програма за детоксикация, изключваща кафето, чая, алкохола, бялото брашно, млякото и... какво още беше? Добре де. Май беше рибата. От мен се иска само да си дера кожата на тялото всяка сутрин по пет минути със суха четка, после да взема петнайсетминутна вана с антицелулитни масла във водата, по време на която целулитът се топи като сняг на слънце, след това да втрия още антицелулитни масла в целулита.
Последната част ме озадачава — дали антицелулитните масла в действителност се просмукват в целулита през кожата? В такъв случай, ако се намажеш с масло за почерняване, това значи ли, че целулитът вътре в теб също хваща тен? Или пък кръвта? Или лимфната система? Уф. Във всеки случай... (Цигари. Това беше другото. Никакви цигари. Ами сега? Вече е твърде късно. Ще започна от утре).