Дневникът на Бриджет Джоунс

Хвърлих се безгрижно на дивана, като се чудех дали да се юрна по-бърза от светлината към кабинета му като последно място, където можеше да е тя, или да нападна покрива. Реших, че ако не е на покрива, ще е в кабинета, в гардероба в спалнята или под леглото. В такъв случай, ако отидехме на покрива, тя можеше да избяга. Но ако случаят беше такъв, Даниел отдавна да е предложил да идем на покрива.

Донесе ми чаша чай и седна до лаптопа си, който беше отворен и включен. Едва тогава започнах да мисля, че може би няма жена. На екрана се виждаше документ, може би наистина е работил и е разговарял с Америка. А аз се правех на пълна идиотка с това поведение на луда.

— Бридж, сигурна ли си, че всичко е наред?

— Наред е, да. Защо?

— Ами, идваш без предупреждение, облечена като зайче, маскирано като шаферка, и нахлуваш във всички помещения по твърде особен начин. Не искам да любопитствам, но само се питах дали имаш някакво обяснение, нищо повече.

Почувствах се пълна глупачка. Проклетият Марк Дарси беше виновен с неговите опити да съсипе връзката ми чрез насаждане на подозрения. Клетият Даниел, толкова нечестно беше да се съмнявам така в него само заради думите на някакъв нагъл, злонамерен, виден адвокат по правата на човека. Тогава чух над нас някакво подраскване.

— Мисля, че ми е много горещо — казах, като внимателно наблюдавах Даниел. — Ще ида да поседя на покрива.

— За Бога, ще останеш ли на едно място поне две минути! — кресна той и тръгна да ми прегради пътя, но аз бях по-бърза. Втурнах се край него, отворих вратата, изтичах нагоре по стълбите и отворих капака към слънчевата светлина. Там, изтегната на шезлонг, лежеше загоряла, дългокрака, руса, чисто гола жена. Останах като замръзнала на мястото си, чувстваща се като огромен пудинг в шаферската рокля. Жената вдигна глава, премести черните очила в косите си и ме разгледа внимателно. Чух Даниел да идва по стълбите след мен.

— Скъпи — рече жената с американски акцент и го погледна през главата ми. — Стори ми се, че я описа като слаба.