Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Талут! — извика Диджи. Тя мъкнеше предната част на извит бивник на мамут дълъг повече от четири метра. Уимез и Ранек носеха средната част и края. — Открихме останки от мамут. Можеш ли да счупиш този зъб?
Червенокосият гигант се ухили.
— Този дърт бегемот изглежда е живял доста дълго! — каза той, като яхна бивника след като те го сложиха на земята.
Огромните мускули на Талут се издуха, когато вдигна брадвата-чук и във въздуха закънтяха ударите, при които във всички посоки се разхвърчаха трески и люспи от мамутска кост. Айла с възхищение гледаше как якият мъж върти масивното сечиво с умение и лекота. Джондалар беше още повече смаян от гледката, без да може да си обясни защо. Айла беше по-привикнала да гледа мъже, които демонстрираха триумфална физическа сила. Макар да беше по-висока от мъжете от Клана, те притежаваха масивна мускулатура и изглеждаха изключително яки. Дори жените изглеждаха подчертано силни, а животът, който Айла водеше докато порасна изискваше от нея да изпълнява ролята си на жена от Клана, затова нейните сравнително по-тънки кости бяха покрити с необикновено силни мускули.
Талут остави брадвата, метна задната част на бивника на гърба си и тръгна към кръглото съоръжение, което изграждаха. Айла понечи да вземе огромната брадва, за да я отнесе, но разбра, че няма да може да се оправи с нея. Дори на Джондалар му се видя твърде тежка, за да може да я върти успешно. Това сечиво беше подходящо единствено за грамаден водач. Двамата вдигнаха на раменете си другата половина на бивника и последваха Талут.
Джондалар и Уимез останаха, за да набият с камъни едрите парчета от бивните: те щяха да бъдат солидна преграда за някой нападащ бизон. Джондалар се обърна за да ги огледа и с труд сдържа гнева си, когато видя, че мургавият мъж се присламчи до Айла и каза нещо, което накара и нея и Диджи да се разсмеят. Талут и Уимез забелязаха пламналото лице на младия си и красив гост и се спогледаха многозначително, но не казаха нищо.
Последният елемент от съоръжението беше портата. В едната страна на отвора на оградата закрепиха яко младо дърво с окастрени клони. В основата изкопаха дупка като я затрупаха с купчина камъни за укрепване. Фиксираха дървото с ремъци към тежките мамутски бивници. Самата порта беше направена от кости от крака, клони и мамутски ребра здраво завързани към напречни елементи от фиданки, съответно оразмерени за тази цел. След това няколко души закрепиха вратата на мястото и като привързаха на много места единия и край към забития изправен ствол посредством кръстосани въжета, което позволяваше портата да се движи на кожените си панти. До другия и край натрупаха валуни и тежки кокали, които да могат веднага да бъдат избутани пред портата след като тя се затвори.
Следобедното слънце все още беше високо в небето, когато всичко беше готово. Благодарение на задружните усилия на всички капанът беше изграден много бързо. Хората се скупчиха около Талут, обядваха със сухата храна, която си носеха за пътуването като в същото време продължаваха да кроят нови планове.
— Най-трудно ще бъде да ги накараме да влязат през портата — каза Талут. — Ако успеем с един, останалите вероятно ще го последват. Но ако минат покрай портата и започнат да се трупат в това малко пространство в края, ще се насочат към водата. Тук течението е бурно и някои няма да успеят да прекосят потока, но от това няма никаква полза за нас. Ще ги загубим. Единственото, на което можем да се надяваме, е да открием някое удавено животно надолу по течението.
— Тогава ще трябва да им преградим пътя — каза Тюли. — Да не ги пускаме да подминат капана.
— Как? — попита Диджи.
— Можем да изградим още една преграда — предложи Фребек.
— Как ти знаеш, че бизони няма да отидат във вода, когато се сблъскат с преграда? — попита Айла.
Фребек я изгледа със снизходително изражение на лицето си, но Талут го изпревари.
— Това е уместен въпрос, Айла. Освен това наоколо няма достатъчно материал за изграждане на прегради — каза Талут.
Фребек я изгледа свирепо. Остана с впечатлението, че го е накарала да изглежда глупак.
— Всичко, до което можем да се докопаме, за да изградим преградата, би било от полза, но ми се струва, че трябва да има някой, който да ги насочи в капана. А това може да е опасно — довърши Талут.
— Нека аз да бъда. Позицията е много удобна, за да използвам арбалета, за който ви говорих — каза Джондалар, показвайки необикновеното оръжие. — Той не само, че изпраща стрелата на по-голямо разстояние, но я изстрелва с по-голяма сила, отколкото когато е хвърлена с ръка. При точен прицел на къса дистанция стрелата убива моментално.