Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— А дали случайно не сте забелязали в каква посока се движат?
— Мисля, че нагоре, срещу течението. Ние заобикаляме стадо, внимателно, да не тревожим. Няма следи от другата страна, трева не изпасана — отвърна Айла.
Талут кимна и замълча. Очевидно мислеше.
— Каза, че сте ги заобиколили. Продължихте ли по-нататък край потока?
— Да.
— Доколкото си спомням, наводнената площ се стеснява докато изчезне, а от двете страни на потока се появяват високи стени без изход. Така ли е?
— Да… но може би има изход.
— Изход?
— Преди високи скали, бряг стръмен, дървета, гъст шубрак с бодли, но близо до скали има пресъхнало корито на поток. Като стръмен път. Мисля, изход — обясни тя.
Талут се намръщи, погледна към Уимез и Тюли, сетне се засмя гръмогласно.
— Изход е самият вход! Така каза Мамут!
Озадачението на Уимез продължи само миг. Сетне устните му бавно се разтегнаха в широка усмивка, показвайки, че се е досетил. Тюли погледна първо единия, после другия. След това върху привлекателното и лице се появи изражение на разбиране.
— Разбира се! Можем да влезем оттам, да изградим капан с преграда, после да заобиколим от другата страна и да ги вкараме в него — каза Тюли, разяснявайки идеята и на останалите. — Някой ще трябва да ги наблюдава да не ни усетят докато строим преградата, защото могат да се върнат обратно надолу по течението.
— Това май е идеална работа за Дануг и Лати — отбеляза Талут.
— Мисля, че Друмез може да им помогне — додаде Барзек. — А ако смяташ, че са нужни още помощници, ще ида и аз.
— Чудесно! — възкликна Талут. — Наистина, защо не отидеш с тях, Барзек. Тръгнете нагоре покрай потока. Знам как да стигнем по-бързо от другата им страна. Ще минем напряко оттук. Обкръжете Ги, а ние щом свършим с капана, ще заобиколим и ще се върнем при вас, за да ви помогнем да ги вкараме в него.
7
Пресъхналото речно русло представляваше ивица от суха кал и камъни, която се врязваше в гората и храсталака на стръмния склон. Вливаше се в равно, но тясно наводнено поле покрай бълбукащ поток, който препускаше по бързеи и прагове между скалите, преграждащи пътя му. След като слезе дотук пеша, Айла се върна при конете. И Уини, и Рейсър бяха свикнали със стръмната пътека, която водеше до нейната пещера в долината, така че се придвижиха без затруднения.
Тя свали изплетения като кошница намордник от муцуната на Уини, за да може тя спокойно да пасе. Джондалар обаче не се реши да свали намордника от Рейсър, тъй като двамата с Айла не можеха да го контролират добре без него, а той вече беше достатъчно пораснал, за да стане раздразнителен, когато го нападнеше лошо настроение. Тъй като намордникът не му пречеше да пасе, тя реши да не го сваля, макар че би предпочела да го остави напълно свободен. Това и напомни за разликата между Рейсър и неговата майка. Уини винаги бе имала пълна свобода на действие, обаче Айла и бе отделила всичкото си време — за нея кобилата просто беше единственото близко същество. Рейсър си имаше Уини и контактът му с Айла бе по-слаб. Може би тя или Джондалар би трябвало да прекарват повече време с него като се опитат да го дресират, помисли си тя.
Коралоподобното съоръжение вече се изграждаше, когато Айла отиде да помогне. Правеха оградата от всичко, което им попаднеше под ръка — валуни, кокали, дървета и клони. Нареждаха ги, като ги вплитаха и връзваха едно с друго. Многобройните и разнообразни животински видове от студените равнини постоянно се обновяваха, затова старите скелети, разпръснати наоколо, често бяха отнасяни от дъждовни потоци, които ги събираха на безпорядъчни купчини. Ловците бързо откриха недалеч надолу по течението голямо струпване на кокали и започнаха да влачат от него към мястото на строителството кости на крака и гръдни кошове. Преграждаха една малка площ близо до долния край на пресъхналия поток. Оградата трябваше да е достатъчно солидна, за да задържи стадо бизони, но не се предвиждаше да е трайно съоръжение. Щеше да се използва само веднъж и едва ли щеше да издържи след пролетта, когато бълбукащият поток се превърнеше в бушуваща водна маса.
Айла гледаше как Талут върти огромна брадва с тежко каменно острие, сякаш беше детска играчка. Беше захвърлил ризата си и облян в пот разчистваше пред себе си група стройни фиданки, като поваляше всяка с един-два удара. Торнек и Фребек, които ги отнасяха настрана, едва смогваха да не изостават. Тюли ръководеше разполагането на дръвчетата. Нейната брадва беше голяма почти колкото на брат и и тя я въртеше със същата лекота като ту разсичаше някое дърво, ту разцепваше някоя кост за да може тя да пасне където трябва. Малко бяха мъжете, които можеха да се мерят със силата на водачката.