Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Всеки се напрегна, очаквайки атаката. Бизоните се предвождаха от младото животно, което почти успя да се измъкне преди началото на дългото преследване. Бизонът видя клопката и зави към водата и към ловците, застанали на пътя му.
Айла беше по петите на малкото стадо, отпуснала в ръка арбалета си, докато преследваха животните, но като наближиха последния завой тя го приведе в готовност, защото не знаеше какво може да се случи. Видя че бизонът се понесе настрани… и се насочи право към Джондалар. Последваха го и други животни.
Талут хукна към животното като размахваше една туника, но на дебелогривестия бизон вече му беше дошло до гуша от развяващи се предмети и не отстъпи. Без да се замисля много-много Айла се изпъна напред и пришпори Уини в пълен галоп. Кобилата бързо заобиколи други бягащи бизони, изправи се пред голямото животно и Айла изпрати стрелата си в момента, в който Джондалар правеше същото. В същото време и трета стрела порази животното.
Кобилата изтрополя покрай ловците и изтръска Талут, когато копитата и зачаткаха във водата. Айла забави темпото и спря, после бързо се обърна. Но вече всичко беше свършило. Големият бизон беше на земята. Тези, които бяха най-близко до него, забавиха препускането си, а онези, които бяха най-близко до склона, нямаше къде другаде да отидат освен да влязат в клопката. Първият, който влезе, беше последван без много умуване от останалите. Тюли спусна портата след последното попаднало в капана животно и Торнек и Диджи веднага я подпряха с един валун. Уимез и Фребек здраво го завързаха за приготвените колове, а в същото време Тюли изтърколи още един голям камък до първия.
Айла се смъкна от Уини, все още леко разтреперана. Джондалар беше клекнал до бизона заедно с Талут и Ранек.
— Стрелата на Джондалар мина през врата, му и се заби в гърлото. Мисля, че това е било достатъчно да убие бизона, но същото можеше да свърши и твоята стрела. Даже не те забелязах как се появи — каза Талут, впечатлен от нейния подвиг. — Твоята стрела се е забила дълбоко навътре през ребрата му.
— Айла, това беше опасно. Можеше да пострадаш — каза Джондалар. Звучеше сърдито, но това беше реакция на страха, който беше изпитал за нея, когато осъзна какво бе направила. После погледна към Талут и посочи третата стрела:
— Чия е тази? Добре е хвърлена, забила се е дълбоко в гърдите. И тя е могла да го спре.
— Това е стрелата на Ранек — каза Талут. Джондалар се обърна към тъмнокожия мъж и двамата се огледаха един друг изпитателно. Каквито и различия и спорове да имаха, които можеха да ги противопоставят, те преди всичко бяха човешки същества, които живееха заедно в един красив, но суров първобитен свят и знаеха, че оцеляването им зависеше един от друг.
— Дължа ти благодарност — каза Джондалар. — Ако моята стрела не беше уцелила щях да ти благодаря, че ми спаси живота.
— Само ако и стрелата на Айла не беше попаднала в целта. Този бизон беше убит три пъти. Той просто щеше да се възползва от всяка възможност да ти се нахвърли. Изглежда че просто ти е писано да останеш жив. Ти си късметлия, друже мой, сигурно си любимец на Майката Земя. Така ли ти върви винаги? — попита Ранек, след това се обърна към Айла с очи, изпълнени с обожание и нещо повече.
За разлика от Талут, Ранек беше забелязал приближаването и. Безстрашна срещу опасните дълги остри рога, с развята коса и очи пълни с ужас и гняв, управляваща коня като че ли беше нейно продължение, тя приличаше на дух на отмъщението или майка, защитаваща детето си. Като че ли беше без значение, че и тя, и конят можеха лесно да бъдат разпрани от рогата на бизона. Като че ли тя самата едва ли не беше Духът на Майката, който можеше да управлява бизоните така лесно, както тя управляваше коня. Ранек не беше виждал друга като нея. Тя беше всичко, което някога бе пожелавал: красива, силна, безстрашна, грижовна, готова да защити. Тя беше истинската жена.
Джондалар видя как я гледа Ранек и стомахът му се сви. Та как можеше Айла да не забележи погледа му? Как няма да реагира? Уплаши се, че този тъмнокож мъж може да му я отнеме и не можеше да реши как да му попречи. Стисна зъби, челото му се сбърчи от гняв и безсилие, обърна се като се опита да скрие чувствата си.
Беше виждал тази реакция у други мъже и жени и беше ги съжалявал, изпълнен със снизходително презрение. Така се държеше едно дете, на което му липсва житейския опит и мъдрост. А той си мислеше, че е над това. Ранек беше действал смело, за да спаси живота му и затова беше мъж. Та нима може да го укорява, защото Айла го привлича? Нима тя няма право на свой собствен избор? Ненавиждаше чувствата, които го бяха обзели, но не можеше да им се противопостави. Джондалар измъкна стрелата си от бизона и отиде настрани.