Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Джондалар, обгърнал с едната си ръка извития врат на жребеца, който, с вдигната глава и вирнат нос, напираше да тръгне след тях, прегърна с другата си ръка младежа.
— Беше много мило от твоя страна. Знам, че ти се искаше Ща тръгнеш с тях. Сигурен съм, че ще можеш да пояздиш коня друг път.
Дануг кимна безмълвно. Не за конска езда мислеше той в момента.
Щом стигнаха до степта, Айла даде знак на кобилата с леко притискане и движение на тялото си и Уини се впусна в бърз галоп, отправяйки се на север. Лати гледаше стрелкащите се копита и размитото петно на движещата се под тях земя и не можеше да повярва, че препуска през степта, яхнала кон. Усмивката на опиянение не слизаше от устните и, макар че от време на време затваряше очи и се накланяше напред, напрягайки се да усети полъха на вятъра върху лицето си. Въодушевлението и бе неописуемо не беше и сънувала, че съществува такова вълнуващо нещо.
Скоро след тях тръгнаха и останалите ловци. Към дружината се присъединиха всички, които можеха и искаха да участват в лова. Лъвското огнище даде трима ловци. Лати беше малка и едва наскоро и бяха разрешили да се присъедини към Талут и Дануг. Винаги изгаряше от желание да ги съпровожда, също като майка си на младини. Сега обаче Нези рядко придружаваше ловците. Тя оставаше в бивака да се грижи за Ръги и Ридаг, както и да помага в наглеждането на други малки деца.
В пределите на Лисичето огнище живееха само двама мъже, но и двамата — Уимез и Ранек — участваха в лова. От Огнището на Мамута нямаше представител, ако не се броят гостите — Айла и Джондалар. Мамут беше прекалено възрастен.
Макар да му се щеше да се присъедини към ловците, Манув се отказа, за да не ги бави. Трони също остана, с Нуви и Хартал. И тя вече не ходеше на лов. Само понякога се включваше в подплашването на животните, но там и децата можеха да помагат. Торнек бе единственият ловец от Огнището на Северния елен, както и Фребек, който бе единствен от Огнището на Жерава. Фрали и Крози останаха в бивака с Крисавек и Ташер.
Тюли почти винаги намираше начин да се присъедини към ловната дружина дори когато имаше малки деца, а Огнището на Зубъра като цяло бе добре представено. Освен водачката, сред ловците бяха Барзек, Диджи и Друез. Брайнан направи всичко възможно, за да накара майка си да го пусне, но накрая го оставиха при Нези заедно със сестра му Туси, успокоен от обещанието, че не след дълго ще бъде достатъчно голям, за да ловува.
Ловците изкачиха стръмнината заедно и щом стигнаха до тревистата равнина, Талут наложи бърза крачка.
— И аз мисля, че денят е твърде хубав, за да го пропиляваме — каза Нези и решително остави чашата си.
Думите и бяха насочени към групата, събрала се край огнището на открито след заминаването на ловците. Те отпиваха от чая си и довършваха закуската си.
— Зърното е зряло и сухо. Отдавна ми се иска да се изкача горе и за последен път да събера колкото мога за един ден. А ако ни остане време, можем да отидем до онова място с боровете, край малката рекичка. Някой иска ли да дойде с мен?
— Не знам дали за Фрали е добре да отива толкова далеч — изрази съмнение Крози.
— О, майко, — обади се Фрали. — Една малка разходка ще ми се отрази добре, пък и щом времето се развали, все вътре ще стоим. Няма да ни се наложи да чакаме дълго. Ще ми се да дойда, Нези.
— Тогава ще е най-добре и аз да дойда, за да ти помогна с децата — отсече Крози, сякаш правеше голяма жертва, макар че идеята да си направят излет и се струваше добра.
Трони не изпитваше никаква неохота да изрази одобрението си.
— Чудесна идея, Нези! Сигурна съм, че ще мога да взема Хартал на гръб, така че да мога да нося и Нуви, когато се измори. От всичко най-много ми се иска да прекарам един ден навън.
— Аз ще нося Нуви. Не е нужно ти да носиш и двамата — намеси се Манув. — Но смятам направо да ида да събирам шишарки, а зърното да оставя на вас.
— И аз мисля да се присъединя към вас, Нези — обади се и Мамут. — Може би Ридаг няма да има нищо против да прави компания на един старец, а може да ме научи и на други знаци, които Айла му е показала, щом се справя толкова добре.
— И ти се справяш много добре със знаците, Мамут — започна да жестикулира Ридаг. — Бързо ги научаваш. Може би ти ще ме научиш на някои от тях.
— Тогава можем да се учим един от друг — отвърна със жестове Мамут.
Нези се усмихна. Отношението на стареца към детето на смесени духове никога не се отличаваше от отношението му към останалите деца от бивака, ако се изключи това, че му оказваше по-голямо внимание поради слабостта му. Мамут често и помагаше като се занимаваше с Ридаг. Между тях съществуваше особена близост и тя подозираше, че Мамут бе решил да дойде, за да намери занимание на момчето, докато другите работят. Нези знаеше, че той ще се погрижи никой да не упражнява натиск върху Ридаг, карайки го непредумишлено да се движи по-бързо, отколкото би трябвало. Ако видеше, че момчето се напряга прекалено много, Мамут можеше да забави крачка и да хвърли вината за това на напредналата си възраст. Беше го правил преди.