Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— И аз искам да участвам — обади се Ранек. Джондалар изгледа намръщено усмихващия се мургав мъж. Не беше уверен, че му се иска да бъде в засада с човек, който така явно се интересува от Айла.
— И аз ще заема позиция тук — каза Тюли. — Но вместо да се опитваме да изграждаме втора преграда, по-добре е да си направим отделни купчини, зад които можем да се крием.
— Или зад които да можем да изтичаме — отсече Ранек. Защо мислиш, че не биха могли и да ни подгонят?
— Говорейки за преследване, сега като решихме какво правим, когато влязат в капана, можете ли да ми кажете?
— Как ще ги докараме дотук? — попита Талут като погледна къде е слънцето на небето. — Оттук е доста път пеша докато се доберем зад тях. Струва ми се, че няма да ни стигне денят.
През цялото време Айла ги слушаше с особен интерес, си спомни как хората от Клана правеха планове за лов както и времето, когато сама започна да ловува с прашката си. Тогава много често и се искаше да я вземат със себе си, а беше една от ловуващите. Тя си даде сметка, че Талут се беше вслушал в мнението и преди малко и си спомни готовността, с която мъжете приеха предложението и да се пуснат в ловно разузнаване. Това я окуражи да направи още едно предложение.
— Уини е добра преследвачка — каза тя. — Много пъти преследвала стада с Уини. Тя може да отиде зад бизони, да намери Барзек и останалите, да подгони бизони насам скоро. Вие чакате, вкарвате ги в капан.
Талут изгледа Айла, после ловците и отново Айла.
— Сигурна ли си, че ще можеш да се справиш с това?
— Да.
— Ами как ще ги обсадите? — попита Тюли. — Те вероятно вече са усетили, че сме тук и единствената причина, поради която не са изчезнали, е, че Барзек и младежите са ги загащили там. А знае ли човек колко време ще могат да ги задържат така? Няма ли да ги подгоните обратно в неправилната посока ако тръгнете към тях от това направление?
— Не мисля така. Коне не плашат особено бизони, но ако ти искаш, аз мога да им мина в тила. Кон върви по-бързо, отколкото ти ходи — каза Айла.
— Тя е права! Никой не може да отрече това. Айла на кон ще им мине в тила много по-бързо, отколкото ние пеша — каза Талут, но след това се намръщи замислено. — Тюли, мисля, че трябва да и разрешим да постъпи както тя иска. В края на краищата има ли някакво значение дали този лов ще бъде успешен или, не? Наистина ще има полза от него, ако зимата се окаже дълга и трудна, защото плячката ще ни направи храната по-разнообразна, но ние действително имаме достатъчно складирана. Няма да гладуваме, ако сега загубим.
— Вярно е, но досега положихме много усилия.
— Няма да ни е за първи път да сме свършили много, а да се окажем с празни ръце — Талут отново направи пауза, — Най-лошото, което може да се случи, е да загубим стадото, а ако планът ни успее, ще си направим пиршество с бизонско месо преди да се стъмни и на сутринта ще поемем обратно за вкъщи.
Тюли кимна:
— Добре, Талут. Да опитаме твоя план.
— Искаш да кажеш, както Айла каза. Хайде, Айла, тръгвай. Опитай се да подгониш бизоните насам.
Айла се усмихна и свирна на Уини. Кобилата изцвили и се спусна към нея в галон, следвана от Рейсър.
— Джондалар, задръж Рейсър тук — каза тя и хукна към кобилата.
— Да не забравиш арбалета си — извика Джондалар. Тя спря, за да го грабне заедно с няколко стрели от калъфа отстрани на багажа и, после леко и обиграно се метна на гърба на кобилата и препусна. Известно време Джондалар задържа здраво в ръцете си младия кон, който не обичаше да изостава от майка си, когато ставаше вълнуващо препускане. Получи се много на място. Джондалар нямаше време да забележи изражението на лицето на Ранек, докато гледаше как Айла изчезва.
Жената, яхнала кобилата на гол гръб, се носеше в луд галоп по наводненото поле покрай бълбукащия пенлив поток, който се виеше из клисурата, изсечена между стръмните хълмове. По склоновете на начупената местност бяха пуснали корени обрулени храсти, оградени от стърчаща изсъхнала трева, които се бяха превили ниско до земята по изложените на вятъра хребети като придаваха по-мек вид на напуканата земна повърхност. Но под изветрелия горен почвен слой се криеше каменисто ядро. Оголени участъци от твърдия долен земен пласт, обсипали склоновете, разкриваха гранитната структура на района, в който преобладаваха остри могили, извисяващи се до равнището на скалните била на високите зъбери.
Айла намали темпото, когато приближи местността, където в по-ранните часове на деня бе забелязала бизоните, но сега те бяха изчезнали. Бяха усетили или чули строителните приготовления и бяха тръгнали в противоположната посока. Тя забеляза животните в момента, в който попадна в сянката на един от зъберите, огрян от следобедното слънце и непосредствено след малкото стадо видя Барзек край неголяма купчина камъни, която изглежда беше струпана за ориентир.