Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Продължиха да се движат край същото разклонение на потока и забелязаха, че то завива към скалите. Когато приближиха първата от тях, видяха, че водата тече между двете. Скоро след като отминаха зъберите, оградили потока от двете му страни, Айла забеляза няколко тъмни и рунтави бизона, които пасяха все още зелената острица и тръстика близо до водата. Тя посочи животните и прошепна в ухото на Лати:
— Не говори силно. Виж.
— Ето ги! — сподави вика си Лати, опитвайки се да овладее вълнението, си.
Айла обърна глава назад, после пак напред, наплюнчи пръст и вдигна ръка, за да определи посоката на вятъра.
— Духа от бизоните към нас. Това добре. Не искам да безпокоим, докато станем готови за лова. Бизони познават коне. На гърба на Уини можем стигнем по-близо, но не много.
Насочвайки коня, Айла внимателно заобиколи животните, оглеждайки местността още по-нагоре по течението. Когато удовлетвори любопитството си, тя се върна по същия път. Една едра, стара женска вдигна глава и ги изгледа преживяйки. Върхът на левия и рог бе отчупен. Жената накара Уини да забави крачка до естествения за нея ход, а двете пътнички замръзнаха върху гърба и със затаен дъх. Кобилата спря, наведе глава и пощипна няколко стръка трева. Това изглежда успокои женски бизон, тъй като конете обикновено не пасат, когато са възбудени. Тя също сведе глава и продължи да пасе. Айла се промъкна край малкото стадо възможно най-бързо, сетне пришпори Уини и препусна в галон надолу край потока. Когато стигнаха до една местност, чиито белези бяха запомнили, свърнаха отново на юг. След като прекосиха следващия поток спряха, за да напоят Уини и сами да утолят жаждата си, сетне продължиха на юг.
Ловната дружина тъкмо бе пресякла първото поточе, когато Джондалар забеляза, че Рейсър, когото водеше със завързано около шията въже, се дърпа към приближаващ се облак прах. Той потупа Талут и посочи с ръка. Водачът погледна напред и видя наближаващата в галон Уини с Айла и Лати на гръб. Не се наложи ловците да чакат дълго — скоро кобилата изтрополя сред тях и, вдигайки се на задните си крака, се закова неподвижно. Върху лицето на Лати грееше възторжена усмивка, очите и искряха и бузите и бяха зачервени от вълнение, когато Талут и помогна да слезе. Сетне Айла прехвърли крак и се плъзна на земята. Всички се скупчиха около тях.
— Не можахте ли да го намерите? — попита Талут, изразявайки всеобщата тревога.
Почти едновременно с него същите опасения изрази и друг човек, но тонът му бе различен:
— Дори не са успели да го намерят. Знаех си, че няма смисъл да се язди на кон преди останалите — ухили се подигравателно Фребек.
Лати му отговори с гневно учудване:
— Какво искаш да кажеш с това „Дори не са успели да го намерят“? Открихме мястото. Даже видяхме бизоните!
— Да не би да се опитваш да кажеш, че вече сте били там и сега се връщате? — попита той, клатейки недоверчиво глава.
— Къде са сега бизоните? — обърна се Уимез към дъщерята на сестра си, пренебрегвайки Фребек и смекчавайки злонамерената му забележка.
Лати отиде до коша, висящ върху левия хълбок на Уини и извади парчето бивник с издълбани върху него знаци. Сетне извади кремъчния нож от висящия на кръста и калъф, седна на земята и започна да дращи допълнителни знаци върху картата.
— Южното разклонение минава между две скали, ей тук — заобяснява тя. Уимез и Талут седнаха до нея и кимнаха в знак на съгласие, а Айла и неколцина други останаха прави зад и около нея. — Бизоните бяха от другата страна на скалите, където наводнените площи се разширяват и все още има зеленина край водата. Видях четири малки… — Докато говореше, тя издълба четири паралелни резки.
— Мисля, че пет — поправи я Айла.
Лати вдигна поглед към Айла, кимна и добави още една къса резка.
— Дануг, ти беше прав за близнаците. И те са млади. И седем женски… — Тя отново вдигна очи към Айла за потвърждение. Жената кимна в знак на съгласие и Лати прибави още седем успоредни линии, малко по-дълги от първите. — …само четири с малки, мисля. — Тя се замисли за миг. По-нататък имаше още.
— Пет млади мъжкара — добави Айла. — И два-три други бизона. Не съм сигурна. Може и повече, но не видяла.
Лати изписа пет малко по-големи линии, отделяйки ги от първата група, сетне прибави още три по-малки резки между двете поредици от знаци. Накрая издълба малка отметка във формата на У, за да покаже, че е свършила и че това е окончателният брой на забелязаните от тях бизони. Резките, маркиращи броя на животните, бяха попаднали върху някои от издълбаните преди това знаци, но това нямаше значение. Те вече бяха постигнали целта си.
Талут, взе парчето бивник от Лати и го разгледа внимателно. После погледна към Айла.