Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Вероятно по-сочната трева сред рядката горичка близо до водата беше привлякла бизоните в тясната долчинка, но след като минеха покрай зъберите-близнаци ограждащи потока, единственият изход от мястото беше пътят, по който щяха да влязат. Барзек и младите ловци бяха видели, че бизоните вървят един след друг по потока, като все още спираха от време на време за да попасат, но не преставаха да се изтеглят. Ловците бяха ги подгонили обратно, но това спря движението им само временно, като ги накара да се съберат плътно един до друг и още по-упорито да се придвижат, за да се опитат малко след това да напуснат долчинката. А упоритостта и раздразнението им можеха да доведат до меле.
Четиримата ловци бяха изпратени напред, за да спрат изтеглянето на животните, но те съзнаваха, че няма да успеят да попречат на мелето. Не можеха вече да ги върнат обратно. С големи усилия задържаха животните и Барзек никак не искаше да ги предизвика да се втурнат в другата посока преди клопката да е готова. Купчината камъни, до която стоеше той, когато Айла го видя, беше струпана около дебел клон. На него беше завързана дреха, която се развяваше на вятъра. След това Айла забеляза още няколко каменни купчини около изправени клонове или кости. Купчините бяха разположени на равни разстояния между границата на наводненото поле и водата. На всяка имаше окачена кожа за спане, дреха или шатра. Бяха използвали дори малки дървета и храсти — всичко, на което можеха да провесят нещо, което да се развява от вятъра.
Бизоните боязливо разглеждаха странните видения, като не можеха да определят доколко ги заплашват. Не им се искаше да се връщат по пътя, по който бяха дошли, но и не желаеха да продължават напред. От време на време някой бизон тръгваше към някое плашило, но се дръпваше назад, когато то изплющяваше. Добре ги бяха блокирали, точно както искаше Барзек. Айла остана възхитена от находчивата идея.
Тя подкара Уини близо до зъбера като се опитваше бавно да заобиколи бизоните, така че да не наруши крехкото равновесие в ситуацията. Забеляза старата женска със счупения рог, която се промъкваше напред. Животното не обичаше да го задържат и беше готово да се откъсне пред другите.
Барзек съгледа Айла, потърси с поглед зад себе си останалите ловци, след това и се намръщи. След всичките усилия, които бяха положили, на него никак не му се щеше тя да подгони бизоните в погрешната посока. Лати застана до него и те тихо се разприказваха, но той продължаваше да следи с напрежение бавното и и предпазливо придвижване докато стигна до него.
— Къде са останалите? — попита Барзек.
— Чакат — отговори Айла.
— Какво чакат? Не можем до безкрай да ги държим тук тези бизони!
— Те чакат ние да подгоним бизоните.
— Че как можем ние да ги подгоним? Я виж колко сме малко! А те всеки момент ще се изплъзнат. Хич не знам още колко време можем да ги задържим тук, а още по-малко пък как да ги подгоним назад. Май ще трябва да ги предизвикаме да направят, меле.
— Уини ще ги подгони — каза Айла.
— Този кон да ги подгони!?
— Тя по-рано ги подгонила, но по-добре и вие да подгоните.
Дануг и Друез, които се бяха разгърнали, за да наблюдават стадото и от време на време хвърляха камъни по животните, които се опитваха да се нахвърлят върху плющящите пазачи, се приближиха, за да чуят за какво става дума. Останаха не по-малко удивени от Барзек, но отслабналата им бдителност си каза своето и разговорът беше прекъснат.
С периферното си зрение Айла видя как един млад бизон подскочи и след него още няколко се хвърлиха напред. След секунда натрупаното раздразнение на стадото щеше да прелее, бизоните щяха да се юрнат напред и всичко щеше да пропадне. Айла извъртя Уини, хвърли арбалета и стрелите и се втурна след младия бизон, като по пътя си отскубна развяващата се туника от клона.
Тя се понесе направо срещу животното, протегна се напред и развя туниката пред него. Бизонът приседна като се опита да се извърти. Уини отново се завъртя и Айла плесна с кожата муцуната на младото животно. Движението, което то направи, за да избегне удара, го насочи в тясната долчинка, другите животни го последваха, а по петите им препусна Уини с Айла, която пляскаше с кожената туника.
Още едно животно се опита да се отскубне, но Айла успя да върне и него. Уини като че ли предугаждаше кой бизон ще се опита да се отклони, но подсъзнателните сигнали, предавани от жената на коня почти съвпадаха с интуицията на кобилата, която пресичаше пътя на рунтавото животно. Отначало Айла не бе полагала кой знае какви съзнателни усилия да дресира кобилата. Първият път, когато скочи на гърба и, действаше напълно импулсивно и през ум не и минаваше мисълта да я контролира и насочва. Това стана постепенно с развитието на взаимното им разбирателство, а тя я управляваше като променяше напрежението на крачните си мускули и с много фини движения на тялото си. Независимо че с течение на времето тя започна да ги прилага съвсем преднамерено, между жената и кобилата оставаше един допълнителен момент на взаимодействие и те често се придвижваха като едно цяло, като че ли имаха общ мозък.