Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
В момента, в който Айла тръгна, останалите разбраха какво става и се втурнаха да спрат стадото. Айла и преди беше преследвала с Уини стада от животни, но без чужда помощ нямаше да може да се справи с бизоните. Големите гърбави животни се поддаваха на управление много по-трудно, отколкото тя си представяше. Задържаха ги, а тя никога досега не се беше опитвала да подгонва животни в нежелана от тях посока. Като че ли някакво инстинктивно чувство им подсказваше, че ги очаква капан.
Дануг се втурна да помогне на Айла, за да върне животните, които първи се опитаха да се измъкнат, но тя така се беше съсредоточила в усилията си да спре младия бизон, че го забеляза в последния момент. Лати видя, как едно от две близначета-бизончета се отскубна и като грабна клона от купчината камъни се втурна, за да му прегради пътя. Плесна го по муцуната и го подгони назад, а Барзек и Друез се хвърлиха срещу една женска с камъни и развята кожа. Техните решителни усилия най-сетне смениха посоката на зараждащото се меле. Старата женска със счупения рог заедно с още няколко успяха да се отскубнат, но основната група се понесе с тромав тропот по наводненото поле нагоре по течението на малката река.
Поотдъхнаха си след като малкото стадо премина оттатък гранитните зъбери, но трябваше да продължават да ги преследват. Айла спря само за да се смъкне от кобилата и грабне арбалета и копията, метна се отново на гърба и и се понесе напред.
Талут току-що си беше сръбнал вода от меха, когато му се стори, че чува слабо трополене като далечна гръмотевица. Наклони глава по посока на течението на рекичката и се заслуша няколко секунди като още не очакваше да чуе нещо, даже не беше сигурен дали изобщо да очаква да ги чуе. Легна и долепи ухо до земята.
— Идват! — извика той и скочи.
Всичките ловци рипнаха да си търсят копията и се втурнаха към местата, които си бяха определили да заемат. Фребек, Уимез, Торнек и Диджи се разгънаха по стръмния склон от едната страна, готови да се смъкнат изотзад и да затворят портата на капана. Тюли беше най-близко до отворената врата от другата страна и беше готова да я затвори веднага щом бизоните влязат в капана.
В участъка между коралоподобния капан и бълбукащите води на потока Ранек беше само на няколко крачки от Тюли, а Джондалар на малко повече и беше почти до водата. Талут си беше избрал място малко по-напред от гостенина и беше застанал там, където водата миеше брега. Всеки разполагаше с парче кожа или плат, за да го размахва срещу прииждащите животни с надеждата да ги отклони, но освен това всеки държеше по едно копие, прехвърляше от ръка в ръка, хващаше го здраво за ръкохватката и го държеше готово за нападение. Изключение правеше Джондалар.
Тясното, плоско дървено сечиво, което той държеше в дясната си ръка беше дълго колкото ръката му от лакътя до пръстите. По средата имаше жлеб. В единия край се виждаше кука за запъване, а отпред две кожени примки хващаха пръстите му. Той го хвана хоризонтално и постави задния край с перата на една лека стрела с дълъг, заострен и зловещо закривен костен връх в куката на задния край на арбалета. Като придържаше стрелата на място с два пръста през примките извади с лявата си ръка втора стрела от кожения калъф на колана си, готов да я постави в арбалета веднага след като изстреля първата.
Зачакаха. Всички мълчаха и в напрегнатото очакване дори най-слабият шум отекваше силно. Чуруликаха и припяваха птици. В сухите клони шумолеше вятър. По речните камъни подскачаше, клокочеше и бълбукаше потокът. Бръмчаха мухи. Тропотът на бизонските копита се усилваше.
Приближаващият тропот се съпровождаше от рев, грухтене и пръхтене, смесени с човешки крясъци. Всички се взираха напрегнато, за да забележат признаците на приближаващото се бизонско стадо при завоя надолу по течението на потока, но се показа само едно животно. И изведнъж цялото стадо изтрополя иззад завоя. Големите, парцаливи, тъмнокафяви животни с дълги и черни смъртоносни рога препускаха стремглаво право към хората.