Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Когато всички се събраха пред землянката, въоръжени с кошници за бране и за друг багаж, с непромокаеми кожени постелки, мехове и храна за обед, Мамут изнесе малка фигурка на зряла жена, изваяна от бивник и я заби в земята пред входа. Изрече няколко слова, разбираеми единствено за него и направи поредица от емоционално наситени жестове. Всички обитатели на бивака щяха да напуснат землянката, тя щеше да остане празна и той призоваваше Духа на Мут, Великата Майка, да пази и закриля жилището им докато отсъстват.
Никой не би нарушил забраната за влизане, изразена чрез поставената на входа статуетка на Майката. Ако не е крайно наложително, никой не би се осмелил да рискува, поради общото вярване за последиците, които биха настъпили. Дори ако нуждата е неотложна, ако някой бъде ранен или попадне в снежна буря и дири подслон, веднага биха взели мерки за омилостивяването на закрилящата сила, вероятно разгневена и замисляща отмъщение. Човекът, неговото семейство или бивак биха заплатили компенсация, надхвърляща значително стойността на всичко, използвано от него, при това във възможно най-кратки срокове. Членовете на Огнището на Мамута получаваха дарове, за да успокоят Духа на Великата Майка с настойчиви молби и обяснения, както и с обещания за бъдещи добри дела или отплата. Действието на Мамут бе по-ефикасно от всякаква ключалка. Когато Мамут се извърна от входа, Нези вдигна на гръб един кош за пренасяне на багаж и нагласи на челото си кожената лента, с която бе завързан. Сетне вдигна Ридаг, сложи го върху широкия си ханш, за да го изнесе до горния край на стръмнината и като подкара Ръги, Туси и Брайнан пред себе си, пое нагоре към степта. Останалите я последваха и скоро втората половина от Лъвския бивак бродеше сред откритата тревиста равнина. Хората бяха излезли, за да прекарат деня в труд, прибирайки зърното и семената, засадени и предложени им от Великата Майка Земя. Усилията и приносът на събирачите към препитанието на бивака се смятаха за не по-малко ценни от труда на ловците, но и за двете групи това не бе просто работа. Компанията и споделените усилия превръщаха труда в забавление.
Айла и Лати прецапаха през плиткото поточе, но преди да доближат следващия, малко по-голям водоем, Айла накара коня да забави ход.
— Този поток ли ще следваме? — попита тя.
— Мисля, че не — отвърна Лати, а сетне направи проверка със знаците върху парчето бивник. — Не. Виж тук, ето малкото поточе, което прекосихме. Трябва да пресечем и това, а после да завием и да се движим срещу течението на следващото.
— Не изглежда дълбоко тук. Добро ли място за пресичане?
Лати огледа потока — първо нагоре, после надолу.
— Малко по-нагоре има по-добро място. Там ще трябва само да свалим ботушите си и да навием крачолите на панталоните си.
Тръгнаха срещу течението, но когато стигнаха до широкия и плитък брод, където водата се пенеше край стърчащите камъни, Айла не спря кобилата. Тя накара Уини да се обърне и да влезе във водата, сетне я остави да прекоси сама. Когато стигнаха на отсрещния бряг, кобилата отново се втурна в галоп и усмивката отново озари лицето на Лати.
— Даже не се намокрихме! — възкликна момичето. — Само няколко пръски.
Когато достигнаха до следващия поток и завиха на изток, Айла накара Уини да забави ход, за да си почине. Но дори когато се движеше по-бавно, конят бе по-бърз от всяко вървящо или неспирно тичащо човешко същество и пътят им спореше. Постепенно релефът на местността се променяше — теренът ставаше по-насечен и стръмен. Когато Айла спря и посочи един поток, вливащ се от срещуположната страна, образуващ широко V с този, край който се движеха, Лати се изненада. Не беше очаквала, че ще видят притока толкова скоро, но Айла бе забелязала завихрянето на водата и бе подготвена. От мястото, на което бяха застанали, се виждаха три големи гранитни зъбера, образуващи нащърбена скалиста стена напреко на водния път. Нагоре по течението, откъм тяхната страна, се забелязваха две други голи скали, разположени под ъгъл.