Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Идентичността на Одисей е много проблематична. Не само че е преоблечен като просяк, но тъй като е заминал на двадесет и петгодишна възраст, сега е на четиридесет и пет. Дори ако ръцете му са същите, те не са идентични. Той е едновременно същият и много различен. Въпреки това дойката твърди, че прилича, и му казва: „От всички хора, които са идвали тук, пътници и просяци, които сме приемали като гости, ти все пак най-много ми напомняш Одисей. — Да, да, казва Одисей, и друг път са ми го казвали.“ Тогава се сеща, че Евриклея, докато му мие краката, може да види един особен белег, който има опасност да разкрие прекалено много идентичността му и да постави под заплаха начинанието му.
Защото, когато Одисей е бил още съвсем млад, на петнадесет-шестнадесет години, е отишъл при дядо си по майчина линия, за да получи инициацията си на kouros, да премине от състояние на дете към състояние на възрастен; изпитанието се състояло в това юношата, въоръжен с копие, да се пребори сам, под наблюдението на братовчедите си, с огромен глиган и да го победи — което той е сторил, но глиганът, като го е нападал, му е разкъсал крака на височината на коляното. Той се е прибрал много доволен, но с този белег, който е показвал на всички и е разказвал подробно как е станало всичко, как са го лекували, как са му поднесли подаръци. Разбира се, Евриклея е била там на преден план, защото е била негова дойка: когато на времето, при раждането му, дошъл дядо му Автолик, тя държала детето на коленете си и помолила Автолик да избере име за внука си. Оттам Одисей получава името си. Тъй като едно от задълженията й е да мие краката на гостите, Евриклея очевидно е специалистка по всякакви форми на краката. Одисей се замисля: „Ако тя види белега, ще разбере. За нея това ще е sema, знакът, че аз съм Одисей, подписът ми.“
Затова той застава в тъмен ъгъл, за да не може нищо да се види. Дойката донася топла вода в леген, взема крака на Одисей в тъмното, ръката й се плъзва по коляното му, тя напипва грапавината, поглежда го, изтърва легена, водата се разплисква. Тя извиква. Одисей й запушва устата с ръка: тя разбира. Поглежда Пенелопа, тъй че погледът да сподели със съпругата новината, че този човек е Одисей. Атина се намесва така, че Пенелопа да не срещне този поглед и нищо да не научи. „Мъничкият ми Одисей, прошепва Евриклея, как не те познах веднага?“ Одисей я накарва да си замълчи. Тя го е разпознала, но Пенелопа трябва да остане в неведение. Одисей ще покаже белега си също и на свинаря и говедаря, за да докаже, че е самият той.
Да опънеш господарския лък
Под влияние на Атина Пенелопа решава, че на разграбването на дома й трябва да се сложи край. Затова тя ще направи съревнование за ръката си. За тази цел тя слиза от стаята си, направена още по-красива от грижите на Атина, за да обяви на напълно възхитените женихи и на Одисей, че ще се откаже от постоянното си уединение. „Този от вас, който успее да опъне лъка на съпруга ми и да прониже мишените, които ще разположим в голямата зала, ще стане мой съпруг и въпросът ще бъде уреден; следователно още сега можем да започнем с приготовления за сватбата — да украсим къщата, да се стягаме за празник.“ Женихите са във възторг: всеки от тях е убеден, че ще може да опъне лъка. Пенелопа изважда от скривалището им лъка и колчана със стрелите и ги предава на Евмей. После веднага се оттегля и се прибира в покоите си. Ляга на постелята, а Атина излива върху й покоя и сладкия сън, за който тя жадува.
Одисей се погрижва вратите на голямата зала да бъдат затворени, така че да не може да се излезе и женихите да нямат достъп до оръжието си. Тогава започва голямата церемония с лъка. Всички се мъчат да го разпънат, но не успяват. Най-накрая Антиной, най-увереният в успеха си, също не смогва. Тогава Телемах обявява, че също ще се опита да го стори, което по някакъв начин ще означава, че той е Одисей и следователно майка му ще остане с него под негова власт и няма да се ожени повторно. Той прави опит, близък е до успеха, но също се проваля. Одисей му взема лъка от ръцете, тъй както е все още в облика на беден просяк: „И аз ще се опитам.“ Естествено, женихите го наругават: „Ти си луд, изгубил си ума си, да не си въобразяваш случайно, че ще се ожениш за царицата?“ Пенелопа възразява, че в неговия случай не може да става дума за сватба, а само за уменията му по стрелба с лък. Одисей заявява, че, разбира се, няма желание да се жени за нея, но че едно време е стрелял добре и иска да провери дали все още го може. „Ти се подиграваш с нас“, протестират женихите, но Пенелопа настоява: „Не, оставете го да опита, ако този човек, който някога в младостта си е виждал съпруга ми, постигне успех, ще му направя много подаръци, ще го настаня, ще му дам средства да си отпътува, ще го измъкна от жалкото му положение на просяк, ще му дам по-добро положение.“ Нито за миг тя не допуска мисълта, че той би могъл да й бъде съпруг. Без да чака резултата, Пенелопа се връща в женските помещения.