За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
Ръката му хвана нейната и я спря. Абигейл знаеше, че ако дръпне ръката си, той няма да я задържи насила. Но ако имаше поне трошичка разум, щеше още сега да прекрати този разговор и да си припомни, че той е неин враг, че е пленил кораба на баща й и го е пратил на бесилката, че можеше да я предаде, опитвайки се да спаси себе си и своя кораб.
Но сърцето й се разтуптя буйно, когато отново вдигна очи към него. Пръстите му нежно галеха бузата й, привличайки я обратно към него, без нито една дума. Когато ръката й се вдигна от само себе си, той хвана китката й и притисна устни към дланта й. Прониза я внезапен трепет, обля я палеща и непобедима вълна.
Без да пуска ръката й, Доминик вдигна глава и прошепна:
— Може да е така, но сега има друго нещо, което мога да правя с тебе и което би ми харесало много повече, скъпа. Едно много опасно нещо, което би могло да изтръгне душата ти, когато ми се отдадеш.
— Не бива да говориш така. Ако някой те чуе…
— Сами сме.
Един вик опроверга думите му. Чуха се бързи стъпки и към тях се втурна Нютън. Момчето се вмъкна помежду им, гъвкаво като змията, която стискаше в ръце. Вдигна я за миг към Доминик, за да му я покаже, а после забърбори весело, също като птиците, които чуруликаха в короните на дърветата над главите им.
Абигейл отстъпи крачка назад, знаейки, че трябва да избяга още в същия миг, преди безразсъдството й да я прати право в ръцете на Доминик. Не бе направила обаче дори две стъпки, когато усети как той хваща здраво лактите й и я обръща към себе си, за да впие в нея суровия си огнен поглед.
— Скъпа?
— Мисля, че трябва да се оттегля, докато ти и Нютън се забавлявате с неговата змия.
— Не точно с това искам да се забавлявам — измърмори той тихо, така че момчето да не може да го чуе. — Тази къща е пренаселена. Дори в личните ни стаи все се мотаят камериерки и лакеи.
— Може би е за добро, Доминик.
След дълбоката му и страстна целувка Абигейл остана без дъх.
— Ако мислиш така — прошепна той, — значи съм длъжен да променя мнението ти колкото може по-скоро.
Тя се измъкна от прегръдката му и отстъпи една крачка, после още една. Обърна се рязко и влетя в къщата, но знаеше, че няма къде да избяга от истината. Искаше насладата, която той можеше да й даде, дори ако това означаваше, че предава всичко, в което някога беше вярвала.
13
— Никога не влизаме в тази постройка — потрепери Клариса, посочвайки с чадърчето си към каменната къщичка до езерцето в самия център на градината.
— Защо? — запита Абигейл, докато слизаше по стълбата към градината, за да застане до младата жена.
Прикри с ръка прозявката си. Не скучаеше, просто много й се спеше. Миналите две нощи пак имаше непрекъснати гръмотевични бури. Тя се свиваше под завивките, хапейки устни, за да не извика от ужас. Защото тогава Доминик щеше да дойде в стаята й. Абигейл знаеше, че няма да бъде достатъчно силна, за да се възпротиви на желанието си да се озове в прегръдките му. Но това желание я плашеше повече от гръмотевиците, отекващи над главата й.
— Мама казва, че е опасно. Вътре има кладенец и някой сигурно се е удавил в него — блеснаха дяволито очите на Клариса. — Искате ли да надникнем там?
— Вие като че ли казахте…
— Мама казва да не влизаме там. Нищо не е казала за надникване.
— Освен това — извиси се гласът на Доминик, — много изкушаващо е да се надникне.
Смутена руменина обля бузите на Клариса. Тя премига кокетно, вдигнала очи към Доминик, но Абигейл не се усмихна. Детинският флирт на младото момиче не я притесняваше, тревожеше я мисълта как ще реагира лейди Съдли, ако открие истината за Доминик Сен Клер. Той изглеждаше много елегантен в красиво скроеното си палто и безупречни панталони, което си беше основателно оправдание за опитите на Клариса да изпробва женския си чар върху него. Но дори това облекло не пречеше на Абигейл да го вижда като пират, застанал надменно на палубата на кораба си, вгледан в далечните хоризонти.
— Да, много е изкушаващо, но съм сигурна, че вътре е опасно — каза Клариса с мек глас. — Разбира се, мама няма да има нищо против да влезем вътре, ако сте с нас, господин Сен Клер.
Нютън изскочи иззад едно дърво, захапал дълъг стрък трева, все едно селянин пуши с лулата си.
— Мама каза, че никой не бива да влиза там. Дори господин Сен Клер. — Засмя се дяволито. — Не се тревожете, Клариса няма да влезе вътре, защото е догоре пълно с паяци.
— Ще вляза — заинати се сестра му.
Абигейл трябваше да се помъчи да прикрие усмивката си. Като видя Доминик да намигва, й стана още по-трудно да се сдържа. Клариса не беше много по-млада от нея, но обезпеченият й отвсякъде живот на графска дъщеря я правеше доста по-незряла. Единствената й грижа беше коя рокля да облече за следобедния чай. Такава ли беше и Абигейл, преди Доминик и неговите пирати да нахлуят в живота й? Може би… защото не бе могла да си представи, че баща й ще я изостави сама на борда на „Република“.