За честта на брата

Гласът й трепна, но тя не направи никакъв опит да се овладее, изричайки:

— Нападението над кораба ни беше ужасно, господин Кайли. Трясък, викове на ранени, дрънкане на саби, изстрели от пистолети. Никога няма да го забравя.

— Говорите само за чути звуци — отбеляза господин Кайли. — Можете ли да ми кажете какво сте успели да видите, госпожо?

— Нищо. — Тя остави чашата си на масата и обгърна раменете си с длани. Но бързо сключи вледенените си пръсти в скута си, защото вече трепереше, спомняйки си за ужасните часове на борда на „Република“, когато не знаеше дали баща й е жив или не. — Не видях нищо. Казаха ми да остана в каютата си, господин Кайли. И аз това направих. Може би щеше да е по-малко ужасно, ако бях видяла битката, вместо да оставя въображението си да ми рисува страшни картини за случващото се на палубата. Страхувам се, че тези картини от представите ми ще останат завинаги запечатани в мисълта ми.

Ръката на Доминик се плъзна върху нейната и пръстите му леко я стиснаха.

— Нямах представа — изрече той меко.

— Знам.

Тя отново потъна в очите му. Съчувствието в тях беше успокояващо като прегръдката му, но тя искаше да почувства ръцете му около раменете си. Не искаше от него съчувствие, а чувственост.

Господин Кайли се прокашля и по слабото му лице пропълзя лека червенина.

— Още няколко въпроса, ако може.

— Разбира се — отвърна Доминик, продължавайки да държи ръката на Абигейл.

Тя стисна силно пръстите му, радостна, че той ще отговаря на въпросите на господин Кайли. И докато го слушаше, разбираше с все по-нарастващо смайване, че Доминик не се бе пошегувал с нея, като й каза, че винаги се опитва да говори истината. Нито една дума от тези, които каза на господин Кайли, не беше лъжа, но и никоя от тях не издаваше, че той е командвал френски кораб, който е спрял американски плавателен съд, опитващ се да пробие блокадата.

Господин Кайли, изглежда, беше удовлетворен от сведенията, които му предостави Доминик, защото, когато стана и се приготви да тръгне заедно с хората си, той сърдечно разтърси ръката му и благодари и на двамата. Лейди Съдли също стана, за да ги изпрати до външната порта.

Доминик седна веднага щом посетителите се скриха зад вратата. Притисна студените пръсти на Абигейл в шепите си и въздъхна.

— Толкова съжалявам, скъпа.

— Вече ми се извини.

Тя се надигна и отиде да се облегне до стената.

— Така ли? Кога?

— Като ме бутна в тази стена, точно когато пристигна господин Кайли.

Доминик тръгна с нежна усмивка към нея.

— Не говорех за това, скъпа, а за страха, който ти причиних по време на нападението на кораба.

— Ти нямаше представа, че съм там, когато… — И тя хвърли тревожен поглед към къщата.

Той повдигна лицето й към себе си.

— Не говоря и за това. Става дума за момента, когато те намерих в каютата ти.

— Толкова ли ти харесва да ме дразниш? — дръпна се тя рязко от него.