Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Няколко минути по-късно Рон беше записал същите предмети като Хари и двамата заедно напуснаха масата.
— Виж, — щастливо каза Рон, докато проучваше програма си, — сега имаме свободен час… и свободен час след междучасието… и още един след обед… супер!
Те се върнаха в общата стая, която сега беше празна, с изключение на няколко седмокурсници, в това число Кейти Бел. Тя беше единственият останал член от оригиналния отбор по куидич на Грифиндор, към който Хари се беше присъединил през първата си година.
— Знаех си, че ще я дадат на теб, чудесно. — каза тя и посочи капитанската значка на гърдите на Хари. — Кажи ми, когато назначиш пробите.
— Не ставай глупава. — отговори Хари. — Ти няма да минаваш на проби, гледал съм те как играеш пет години…
— Не трябва да започваш така! — предупредително каза тя. — Каквото и да знаеш, може да има някой много по-добър от мен. Много добри отбори са се проваляли, само защото капитаните са продължавали да играят със стария отбор, или са допускали приятелите си в него…
Рон изглеждаше притеснен и започна да си играе със Зъбатото фризби, което Хърмаяни беше конфискувала. То се въртеше из стаята, ръмжеше и се опитваше да отхапе парчета от гоблена. Жълтите очи на Крукшанкс го следяха и той съскаше, когато фризбито се приближаваше твърде много.
Един час по-късно те неохотно напуснаха залятата от слънце обща стая и се отправиха към стаята по „Защита от тъмните изкуства“, четири етажа по-надолу. Хърмаяни вече се беше наредила на опашка пред стаята, носеше наръч тежки книги и изглеждаше напрегната.
— Имаме огромно домашно по Руни. — нетърпеливо каза тя, когато Хари и Рон се приближиха. — Петнадесет инчово есе, два превода и трябва да прочета тези до сряда!
— Срамота. — прозина се Рон.
— Почакай само! — възмутено каза тя. — Обзалагам се, че Снейп ще ни затрупа с домашни.
Докато тя говореше, вратата на класната стая се отвори и Снейп излезе в коридора. Жълтеникавото му лице както винаги бе обградено от двете страни от мазна черна коса. Над опашката незабавно надвисна тишина.
— Влизайте. — каза той.
Хари се огледа, докато влизаха. Снейп вече беше оставил отпечатъка си върху стаята. Тя беше по-мрачна от обикновено, тъй като завесите бяха спуснати и свещите горяха. Нови картини висяха по стените и много от тях бяха на хора, които явно крещяха от болка, други показваха зловещи спортни травми или странно изкривени части от тела. Никой не проговори, докато се настаняваха, а само се оглеждаха към призрачните, страховити картини.
— Не съм ви казал да вадите учебниците си. — каза Снейп, като затвори вратата и се обърна с лице към класа. Хърмаяни припряно пусна копието си от „Да се изправим срещу Безликия“ обратно в чантата си и я натика под стола си.
— Искам да ви кажа нещо и се нуждая от пълното ви внимание.
Черните му очи се бродеха из техните лица и се задържаха за момент по-дълго върху Хари.
— Мисля, че през последните пет години, сте имали петима учители по този предмет.
„Мислиш значи… все едно не видя как всичките идват и си отиват, а ти се надяваше да си следващия“, язвително си мислеше Хари.
— Естествено, всички тези учители имат различни подходи и приоритети. Като вземем предвид това объркване, съм изненадан, че толкова много от вас са си взели изпита СОВА по този предмет. Ще бъда още по-изненадан, ако това се повтори и с изпита за ТРИТОН, тъй като работата ще бъде много сложна.
Снейп се заразхожда из стаята и продължи с по-тих глас:
— Черните изкуства — каза той — са много, разнообразни, променящи се, и вечни. Да се борим с тях, е като да се борим с многоглаво чудовище, на което, всеки път щом му отсечем глава, на нейно място пораства друга, още по-жестока и умна от предишната. Ще се борите с това, което е гъвкаво, мутиращо, неразрушимо.
Хари се втренчи в Снейп. Едно беше, да се уважават Тъмните изкуства като опасен враг и съвсем друго да говориш за тях с любов и внимание в гласа, както правеше Снейп.
— Вашата защита, — каза Снейп малко по-високо, — трябва да бъде също така гъвкава и изобретателна, както изкуството, срещу което се борите. Тези картини, — той посочи няколко, докато ги подминаваше, — ни дават ясна представа, за това, което се случва с тези, подложени например, на проклятието Круциатус, — и той посочи към вещица, която очевидно пищеше в агония, — на Целувката на Диментора, — магьосник лежеше на кълбо, с празни очи, — или пък да провокирате агресията на Инфериус. — кървава маса на земята.
— Значи са засечени Инфериуси, така ли? — попита Парвати с висок, дрезгав глас. — Сигурно е, че ги използва?