Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Хари му разказа. Беше белег на силно приятелството от страна на Рон, защото той не се разсмя по време на разказа.
— Видях Малфой да играе нещо с мимични жестове на носа си. — каза той мрачно.
— Да… е, това няма значение. — каза Хари горчиво. — Само какво разказваше преди да разбере, че аз съм тук…
Хари очакваше Рон да бъде изумен от хвалбите на Малфой. С което Хари осъзна своето чисто твърдоглавство, но обаче Рон не беше впечатлен.
— Я стига, Хари, той просто се фукаше пред Паркинсън… Каква ли пък мисия може да му е дал Ти-знаеш-кой?
— Откъде знаеш, че Волдемор няма нужда от някой в „Хогуортс“? Няма да е първия…
— Иска ми се спреш да го произнасяш т’ва име, Хари. — каза укорителен глас зад тях. Хари погледна през рамото си и видя Хагрид да клати глава.
— Дъмбълдор не се страхува да използва името. — каза Хари упорито.
— Да бе, ама Дъмбълдор си е Дъмбълдор. — каза Хагрид мистериозно. — И как така закъсня, Хари? Разтревожих се.
— Задържаха ме във влака. — каза Хари. — А ти защо закъсня?
— Бях с Гроуп. — каза щастливо Хагрид. — Отидох да го оставя. Той има нов дом високо в планината сега, Дъмбълдор я закрепи — хубава голяма пещера. Той е много по-щастлив сега откакто беше в гората. Иначе си побъбрихме хубаво с него.
— Наистина ли? — каза Хари, без да се интересува да улови погледа на Рон; последният път, в който бе видял полу-брата на Хагрид, порочния гигант с талант да изкоренява дървета, а речника му съдържаше пет думи, две от които той не беше способен да изговори правилно.
— О, да той наистина си отиде. — каза Хагрид доволно. — Ще се учудите. Мисля да взема да го тренирам за мой помощник.
Рон изпръхтя силно, но успя да се престори, че киха особено шумно. Те вече стояха пред дъбовите входни врати.
— Както и да е, ще се видим утре, първия урок е точно след обяда. Елате рано да си кажем по едно здрасти и да поздравите Бък… — имам предвид Уидеруинг!
Вдигайки ръка в жизнерадостно сбогуване, той се насочи извън вратите в тъмнината.
Хари и Рон се спогледаха. Хари можеше да каже, че Рон изпитваше същото отмаляващо чувство, коеот изпитваше и той.
— Не взимаш „Грижа за магически създания“, нали?
— И ти не се записваш също, нали?
Хари също поклати глава.
— И Хърмаяни, — каза Рон, — и тя не, нали?
Хари поклати глава отново. Не му се мислеше какво точно щеше да си каже Хагрид, като разбере, че любимите му три ученика са се отказали от неговия предмет.
9. Нечистокръвният Принц
На следващата сутрин Хари и Рон се срещнаха с Хърмаяни в общата стая преди закуска. Като се надяваше на подкрепата й, Хари побърза да разкаже на Хърмаяни какво беше чул да казва Малфой в Експреса за Хогуортс.
— Но той явно се е перчел пред Паркинсон, не мислиш ли? — бързо го прекъсна Рон, преди Хърмаяни да успее да каже нещо.
— Ами… — несигурно каза тя — Не знам. На Малфой му отива да се прави на по-важен отколкото е… но да излъже така…
— Точно така! — отговори Хари, но не можа да продължи, защото много хора се опитваха да подслушат разговора им, да не споменаваме, че си шушукаха и го зяпаха.
— Грубо е да се сочи. — скастри Рон един особено настоятелен първокурсник, когато се наредиха на опашката пред Дебелата Дама. Момчето, което мърмореше на приятеля си нещо за Хари иззад ръката си, почервеня и избяга разтревожено през дупката. Рон се разсмя.
— Обичам да съм в шести курс. А и тази година ще имаме свободно време. Цели часове, в които можем просто да си седим и да си почиваме.
— Това време ще ни трябва, за да учим, Рон. — каза Хърмаяни, като се отправиха по коридора.
— Да, но няма да е днес. — отговори Рон. — Бих казал, че днес ще е истинско губене на време.
— Стой! — извика Хърмаяни, протегна ръка и задържа един четвъртокурсник, който носеше отровно зелен диск, стиснат здраво в едната му ръка. — Зъбатите фризбита са забранени, дай го тук! — сурово добави тя.
Намръщеното момче й подаде ръмжащото фризби, промъкна се под ръката й, и продължи с приятелите си. Рон го изчака да изчезне от поглед, след което издърпа фризбито от ръката на Хърмаяни.
— Чудесно, винаги съм искал едно от тези.
Протестът на Хърмаяни беше прекъснат от мощен кикот. Лавендър Браун явно намираше забележката на Рон за изключително забавна. Тя продължи да се смее и след като ги подмина и хвърли поглед през рамо към Рон. Рон изглеждаше много доволен от себе си.
Таванът на Голямата Зала бе ясно син и осеян с малки пухкави облачета, точно като квадратите небе, които се виждаха през високите прозорци. Докато набиваха овесена каша и яйца с бекон, Хари и Рон разказаха на Хърмаяни за притеснителния разговор, който бяха провели с Хагрид предната вечер.