Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Много мило.
Сафия, изглежда, не забеляза подигравката.
— По мое време — продължи тя — в този двор живееха само икбали, които бяха изпаднали в немилост. Имаше голяма спална зала за одалиските и още един малък двор за гозде. Но откакто Джамил дойде на власт, помещенията стоят неизползвани.
— Да, чух вече, че никоя от жените му не остава неупотребявана.
Този път Сафия не остави без последствия подигравателния тон. Тя сграбчи светкавично рамото на Шантел и впи очи в лицето на новодошлата. Погледът й ясно издаваше неодобрение.
— Хич не си мислете, че някой тук ще търпи нахалството ви. Не презирайте онова, което не разбирате. Жените на Джамил са най-щастливите на света. Не знаят какво означава да прекарваш година след година без любов, да умреш девствена, без да си усетила силата и сладостта на мъжката прегръдка. Това е често явление в нашата страна. В харема на баща му повече от сто жени не стигнаха дори до кастата на гозде!
Само че аз ще бъда щастлива, ако остана в тяхното положение, помисли си Шантел и проговори с хладен, овладян глас:
— Можете да ме оставите сама, лала Сафия.
При подобно високомерие жените често получаваха по някоя и друга плесница, защото Сафия не понасяше някоя да й заповядва. Но това момиче беше първото, което Джамил беше избрал лично за себе си от доста време насам, и вероятно можеше да си позволи подобно държание. Сафия беше достатъчно умна да не настройва срещу себе си бъдещата фаворитка.
Затова туркинята се направи, че не забеляза нахалството, и примирително отговори:
— Надявам се да промените мнението си, Жахар. Животът ви тук няма да бъде приятен, ако бързо не разберете какво можете да си позволявате и какво не. Има достатъчно начини да се укроти високомерие като вашето и не казвайте после, че не съм ви предупредила. Утре ще дойде да ви види лала Рахин. Съветвам ви да бъдете любезна с нея, защото тя има безгранична власт в харема и е страшно, ако я настроите срещу себе си.
— Това първата жена на владетеля ли е?
— Не. Майка му.
Божичко, този човек имаше дори майка! А Шантел съвсем сериозно си беше помислила, че се е пръкнал направо от дявола — без помощта на красивия пол.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Слугинята седеше търпеливо с подвити крака, преметнала през рамо скъпоценната хермелинова роба. Обличането на лала Рахин винаги траеше с часове, защото тя се занимаваше с много неща едновременно и все ставаха прекъсвания. Спомняше си забравени заповеди, приемаше и отпращаше просители. Но днес беше по-лошо от всеки друг път, защото майката на владетеля трябваше да се срещне с неговата робиня, която снощи беше доведена в харема. Носеха се какви ли не слухове, но лала Рахин отказваше да разговаря, докато не е видяла лично новото момиче.
Още рано сутринта при нея бяха дошли две съпруги и три фаворитки на владетеля. И все с един и същ въпрос: защо Джамил е купил нова жена? Сгрешили ли са нещо? Разсърдили ли са го?
Никоя жена не би се осмелила да задава подобни въпроси, ако не се отнасяше до Джамил Решид. Всички в харема знаеха, че той е различен от другите мъже и не търси разнообразие чрез непрекъснати покупки на нови жени. Знаеха, че е забранил на майка си да му предлага нови робини, все едно колко са красиви. Предполагаха, че вратите на харема са заключени завинаги.
Лала Рахин мислеше същото. При последната си покупка очакваше Джамил да се зарадва и да издигне момичето в ранг на фаворитка, но той избухна и едва не я нагруби.
Слугините, които я обличаха, сякаш не съществуваха. Лала Рахин никога не забелязваше присъствието им. Коленичила върху килимчето си, смирено свела глава, тя представляваше завършена картина на набожна мюсюлманка. Но всъщност рядко се молеше. Макар че още преди години беше приела исляма, понякога чувстваше нужда от друг събеседник, освен Бога. Толкова често разговаряше с тази далечна личност, та понякога спираше посред най-напрегнатата работа или коленичеше на килимчето си между часовете за молитва.
Но и тези импровизирани самовглъбявания не й помагаха да намери душевен мир. Надали щеше да й бъде оказана тази Божия милост. Измъчваха я непоправимите минали грешки. Имаше един човек, който можеше да й прости стореното, но тя вече никога нямаше да го види. Можеше да разговаря с него само в мислите си, да плаче за него и да му се моли. Всички мъчителни въпроси се въртяха около съдбата му, но отговорите им бяха неизвестни.
О, Господи, прости ли ми, Касим? Брат ти не ми е простил и никога не пропуска да ми го напомни. Любовта му към мен умря в деня, в който те изпратих в Англия. Така че не можех да се утешавам дори с него. Сигурно и ти ме мразиш. Вярно ли е, Касим? Знаеш ли колко тъгувам за теб, знаеш ли как ми липсваш и колко скоро съжалих, че съм те дала на дядо ти? Тогава смятах, че е много важно да те направя англичанин. Бях млада и глупава, вкопчвах се отчаяно в миналото си, в баща си и дори Мустафа не успя да ме накара да ги забравя.