Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
Морис сви рамене.
— Свивай рамене колкото си искаш — рече Лорен и добави:
— Въз основа на философията, ние, на Момос великите лостове, заповядваме: лудостта и тук нека мине, но да се слави само в чужбина!
— Така че — продължи Лорен — отсега нататък ние ще славим Богинята на разума.
— И ти ли си пъхаш гагата в тези маймунджулъци? — попита Морис.
— Ах, приятелю мой — заяви патетично Лорен, — ако познаваше Богинята на разума така, както аз я познавам, и ти щеше да бъдеш един от нейните най-ревниви поклонници. Виж какво — рече той сериозно, — искам да те запозная с нея. Ще те отведа там, където е тя.
— Не ми досаждай с твоите глупости — въздъхна Морис, — много добре знаеш какво занимава ума ми в момента.
— Точно заради това искам да те отведа, дяволите го взели! — плясна се по коляното Лорен. — Тази богиня е добро момиче. Но чакай, чакай. Ти я познаваш тази девственица, нея парижани ще увенчаят с лаври и са се заели да я разхождат в колесница, обвита цялата във варак! Тя е… сети се, де!
— Как да се сетя?
— Артемида — съобщи Лорен с тон, с който се издава държавна тайна.
— Артемида ли? — въпросително го погледна Морис. Той не можеше да си спомни къде беше чувал това име.
— Да — кимна Лорен, — една висока брюнетка, с която миналата година се запознах на бала на Операта. Помниш ли? Тя дойде с нас да вечеря и ти веднага я покори.
— А, да, спомням си нещо — отвърна Морис. — Вече си спомням. Та тя ли е тази богиня?
— Тя има най-големи шансове — потвърди Лорен с кимване на глава. — Представих я на конкурса. Всички термопили обещаха да дадат гласовете си за нея и само за нея. След три дни е окончателният избор. Днес имаме подготвителен обед, днес ще разливаме шампанско и вино без мяра. Вдругиден може и кръв да се лее, но нека първо Артемида стане богиня! Или тя ще стане богиня — продължи да нарежда Лорен, — или мен ще ме вземе дяволът. Хайде, ставай да идем да й облечем туниката!
— Благодаря. Винаги съм се отвращавал от подобни занимания…
— Отвращаваш се да обличаш богини? Дяволите да го вземат! Много претенциозен си станал… Е, добре, щом като не искаш да я обличаш, можеш да я събличаш…
— Лорен, аз съм болен — рече Морис след това компромисно решение от страна на неговия другар. — Аз съм болен и не само че не мога да се веселя, но ми става лошо от чуждото веселие!
— Ти наистина ме плашиш, Морис — заяви Лорен. — Вече не се биеш, не се смееш. Да не си влязъл в някое съзаклятие? — Аз ли? Де да бях…
— Грешиш. Трябваше да кажеш: де да беше Богинята на разума…
— Остави ме, Лорен. Не мога и не искам да изляза. Добре си ми е в леглото, ще остана да си лежа… Лорен се почеса зад ухото.
— Хубаво — рече той. — Вече виждам каква е работата. — Какво виждаш?
— Виждам, че ти чакаш тук Богинята на разума сама да дойде при теб.
— Слушай — извика Морис, — излиза, че духовитите приятели са изключително досадни хора. Сам ли ще си отидеш или аз да те пратя по дяволите?! И теб, и богинята ти…
— Добре, добре — поклати глава Лорен.
Морис се канеше да продължи словоизлиянията си по адрес на Лорен, но внезапно влезе официозът с писмо в едната ръка.
— Гражданино Сцевола — каза Лорен, — ти избра най-лошото време да влезеш тук. Ти прекъсна гражданина Морис в едно извънредно важно занимание!…
Морис лениво протегна ръка към писмото. Щом го пое между пръстите си, той трепна, а като го приближи до очите си, пребледня още повече. Почеркът му беше до болка познат.
— О, о, о! — обади се важно Лорен. — Сега ще видите вие как Лазар е възкръснал от пещерата!…
Морис вече не го слушаше. Цялата му душа четеше четирите реда, написани от Женевиев. Той ги препрочете безброй пъти, после избърса чело и като отпусна ръце на гърдите си, захласнато се вгледа в Лорен.
— Бре, бре, бре, бре — заклати глава Лорен, — както личи по всичко, странни работи стават тук напоследък.
Морис прочете още веднъж писмото и силна руменина заля лицето му. Сухите му очи се изпълниха с влага, от гърдите му се изтръгна въздишка на облекчение. Забравил вече за болестта си и своята слабост, той тупна нозе о пода.
— Дрехите ми! — извика на смаяния официоз. — Дрехите ми, скъпи мой Сцевола! Ах! Ах, мой предан и добър приятелю, скъпи Лорен! Всеки ден чаках, но наистина не съм се надявал! Сцевола, бял панталон, чиста риза, среши ме и ме подстрижи, ах, обръсни ме, добри Сцевола, обръсни ме, обръсни ме, ти казвам!