Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Не. Тази вечер не сме поданик и кралица, а двама обикновени хора, загубили някого, когото обичат. — Тя седна до него; дългата широка рокля разкри голото й рамо. Беше облечена почти скромно, без скъпоценни камъни, но с огърлица от листа от кован метал, нанизани на сребърен конец с възли.

Той отново избърса лицето си, опитвайки се да надвие смущението си.

— Аз… аз не разбирам… ваше величество. Откъде знаете за Муун? За отношенията ни с Муун?

— След всичкото това време, прекарано тук, продължаваш да ме питаш откъде зная някои неща? — тя се усмихна.

Той погледна надолу и погали колената й.

— Но… защо точно ние? От всички на света… ние бяхме просто Летни хора.

— Досега поне малко не се ли досети, Спаркс? Погледни ме. — Той отново вдигна поглед към нея. — Аз ти приличам на някого… на Муун, нали? — Той кимна. — Ти мислеше, че не разбирам — тя докосна ръката му. — Но аз разбрах: зная, че това… те тревожи. Тя е моя родственичка, плът от плътта ми и кръв от кръвта ми, по-близко до мен, отколкото някога е била до теб.

— Вие да не сте… — той се запита каква ли е връзката между тях, за да си приличат толкова много във всичко. — Леля на Муун? Нейният баща…

Тя поклати глава. По шията й се разпиля кичур коса.

— Муун няма баща… повече. И тя вече не е при нас, при теб и мен. Аз дори никога не съм имала възможността да я срещна, но тя беше толкова важна и толкова ценна за мен, колкото и за теб. Може би дори и повече. На времето се надявах, че тя ще дойде с нас тук, в града. — Тя отмести очи от него и се загледа в богато украсената, отрупана с вещи маса до стената.

— Тя нямаше да дойде — гласът му прозвуча глухо. — Не, след като бе станала сибила.

— Така ли мислиш? Дори и заради теб? — ръката й все още лежеше съчувствено на рамото му.

Той въздъхна.

— За нея аз не бях толкова от значение, колкото избирането й за сибила. Защо обаче не ми казахте… за нея, за теб и… за нас? — някак неусетно той вече не разговаряше с кралицата, а с човек, който добре разбира загубата му.

— Щях да ти кажа. Пък и нали сега ти казвам. Исках по-напред да разбера що за любовник… моята сродничка си е избрала. Исках първо да те опозная. И трябва да ти кажа, че много одобрявам нейния избор — ръката й отново стисна леко рамото му. Тя отметна раздразнено кичура коса, но на лицето й падна друг, по-голям. Никога не я бе виждал такава — уморена, смутена и разочарована. Толкова много земна, толкова много приличаща на него… и на Муун.

— Сега никога няма да опозная Муун, Спаркс. Само ти ще можеш да ми разказваш за нея, да ми напомняш за нея. Разкажи ми за нея онова, което си спомнящ най-ясно, чувстваш най-дълбоко. Какви неща обичаше тя… какво ти обичаше в нея? Кажи ми, колко я обичаше?…

Споменът за нощта край камината и воят на вятъра отвън отново се върнаха при него заедно с хиляди други спомени за Муун: деца, хванали се за ръце, се въртят на колело на блестящия пясък; загърнато в шал момиче, тегли заедно с него мрежа, пълна със златисти рибки по заледената палуба; и отново любимата, шепнеща нежни думи, които стоплят сърцето му.