Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Сепна се от учудване, когато отново осъзна, че до него лежи Зимната кралица. Цялото му същество се изпълни с нежност. Копнееше да й даде любов, вярност — живот, който бе обещал на нейното изгубено аз.

— Еъриенрод… — шепнеше той чуждото име в ухото й. — Еъриенрод, искам да бъда единственият.

Тя отвори очи и го погледна с нежно неодобрение.

— Не. Не, любов моя.

— Защо не? — той хвана ръцете й ревниво. — За Муун аз бях единствен. Нека бъда единствен и за теб. Нека да не бъда поредната рибка в мрежата ти. Не искам да те деля със стотина други.

— Ти трябва да ме делиш, Спаркс. Аз съм кралицата, силата. Никой не ме ограничава, никой не ме командва… аз няма да позволя това, защото то ще отслаби моята власт. Никога няма да има само един — мъж или жена. Защото аз съм Единствената. И аз никога няма да бъда поредната, както си ти… — тя го целуна нежно по челото, пръстите й се плъзнаха по чуждоземния медал на гърдите му. — Мое звездно дете!

Той потрепери.

— Какво има?

— Тя ме наричаше така — Спаркс се надигна на лакът и погледна към нея. Лежеше усмихната, извън времето. — Ако не мога да бъда само аз, то поне искам да бъда единственият, който е от значение. — Той си представи присмехулната фигура, облечена в черно, изправена винаги отдясно на кралицата, която го дразнеше и му се подиграваше със злобно задоволство винаги, когато бяха сами. — Ще извикам Старбък на дуел.

— Старбък? — Еъриенрод замига изненадана, преди да започне да се смее. — Любов моя, ти си много отскоро тук, за да можеш да разбереш какво приказваш… и си много млад и жизнен, за да захвърлиш всичко. Защото това ще стане, ако извикаш Старбък на дуел. Поласкана съм от жеста, но ти забранявам. Повярвай ми, като ти казвам, че не изпитвам никакви чувства към него. От първия Фестивал, когато сложих маската на Зимна кралица… толкова отдавна… — очите й се промениха, тя вече не го виждаше — не е имало никой в леглото ми или в живота ми, който да ме е накарал да мечтая за времето, когато бях само Еъриенрод и да живея в един, макар и ограничен, но свободен свят. Ти ме накара да мечтая за изгубената невинност… ти ме накара да мечтая — тя се усмихна отново, почти учудено. — Не е необходимо нищо да правиш или да бъдеш, за да те обичам и да те пазя от беди. Старбък ще те убие, дори и с голи ръце. И освен това Старбък може да бъде само чуждоземец. Той трябва да познава и да има контакт с хората от неговия народ, за да може да ми помага да ги държим под контрол.

— Аз съм чуждоземец — Спаркс свали медала от врата си и го вдигна пред очите й. — Но аз познавам и този свят, аз съм част от него и го мразя не по-малко от теб. Аз гледах и слушах; зная достатъчно и за двореца, и за града, и за начина, по който чуждоземните го експлоатират. А ти ще ме научиш на всичко, което не зная… — той се усмихна. Това беше усмивка, която Муун не би могла да разбере. — И аз искам да зная едно нещо, необходимо ми е наистина да зная как да извикам Старбък на дуел и да го победя — той млъкна усмихнат.