Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Но той не реагира, когато тя деликатно му подсказа, че го желае. Отдръпна се мънкащ и изплашен, скри се зад стената на дадената дума на нейното друго аз. Там Остана той, неподатлив на изкушението, непоклатим като скала, а нейното разочарование лумна като огън. Но сега, сега, когато и за двамата бъдещето беше безвъзвратно пропаднало… Как желаеше той да се обърне, да я погледне поне веднъж!

Спаркс спря — една самотна фигура върху снежния простор. Обърна се. Когато тя го погледна, на лицето му се появи израз на хванато в капан животно, а в ума й проблесна мисълта: „И двамата я загубихме…“

Най-после той отново пое по спиралната стълба, която водеше към по-горните етажи.

— Сега, когато изпусна рибката, може би отново ще хвърлиш въдицата.

Тя погледна към Старбък, чувствайки в гласа му неизменната завист, когато говореше по адрес на момчето.

— Отърви се от този Летен човек, това хилаво същество с неговата проклета свирка, Еъриенрод. Само като го видя или пък чуя свирнята му, и ми се повдига. Изхвърли го на улицата, откъдето го взе, преди аз…

— Преди ти какво, Старбък? Ти, какво, да не би да искаш да ме командваш? — тя се наведе към него и повдигна скиптъра си.

Той се отдръпна леко и сведе очи.

— Не. Само те моля, Еъриенрод, отърви се от него. Не ти е потребен, сега, когато момичето…

Тя рязко прехвърли скиптъра в другата си ръка, която почиваше върху облегалката на трона. Еъриенрод леко изстена от неочаквана пронизваща болка.

— Казах ти никога да не говориш за това — тя сложи ръка на очите си, за да не го гледа. Беше загубила играта. Беше й се изплъзнала! Планът й, бъдещето й, всичко беше пропаднало. Беше посяла девет семена, от тях беше израснало и разцъфтяло едно съвършено цвете… и сега това едно се бе изгубило. И то само поради некомпетентната намеса на същите чуждоземци, от чиято тирания тя се надяваше да се освободи. Ако знаеха какво планираше, не биха могли по-съвършено да провалят плановете й. И сега… какво щеше да прави сега? Би започнала отново, с нов план, по-сигурен, по-неуязвим… и с това потенциално по-опасен за собственото й положение. Но ще е необходимо време за проучване на възможностите…

Междувременно тя би могла да отмъсти на виновните за този провал. Да, би могла.

— Лускед бих желала той да ми плати, искам полицията да пострада. Искам да му създам проблеми, да се отърва от него.

— Вие искате шефът на полицията да бъде убит за това? — В гласа на Старбък прозвуча лека изненада.

— Не — тя поклати глава и завъртя пръстените на ръката си. — Това е много малко. Искам да бъде съсипан, да бъде напълно унижен, да изгуби всичко: положение, уважение на приятели, самоуважение, да бъде понижен в звание. Ти познаваш хората, които могат да уредят всичко това… Иди в Лабиринта и го уреди.