![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
Очите на Старбък заблестяха в отворите на маската с нескривано любопитство.
— Защо, Еъриенрод? Защо е всичко това? Толкова ли е важно за теб това Лятно зверче, което ти дори никога не си виждала? Първо използва момчето, за да я докараш тук; сега пък това, защото си е отишла… Какво значение, в името на седемте кръга на ада, има тя за теб?
— За мен тя е от голямо значение… — Еъриенрод пое дълбоко дъх — нещо, което, дори и да искам сега, не бих могла да ти обясня. — Тя му беше описала плана си само в основни линии, без подробности, когато неговата ревност към момчето бе станала невъобразима. Когато бе сигурен, че нейният интерес към други любовници е престорен, той бе доволен. Но Спаркс беше нещо повече и тя беше сигурна, че той също разбира това. Еъриенрод не харесваше собственическото отношение на Старбък, но подобно на другите му слабости тази също можеше да се използва. Затова именно му разказа за съществуването на момичето, но не и причината за неговото съществуване… — Тъй като тя е напуснала нашия свят, няма защо да знаеш каква бе тя. Забрави за нея. Както и аз трябва…
— А момчето? — запита той възмутен.
— Забрави и за него, ако от това ще се чувстваш по-добре. — Еъриенрод видя, че той се намръщи. Колкото повече бягаш, толкова повече си преследван. Тя си мислеше за Старбък. — Съсредоточи се върху Лускед и това ще ме накара да се чувствам много, много по-добре. — Еъриенрод се пресегна и леко докосна рамото му.
Той кимна, успокоен от нейния допир.
— Ами Палу Тийон? Тя е допуснала контрабандистите да се измъкнат от планетата. Искате ли да… да организирам и за нея нещо?
— Не — тя погледна към Залата на Ветровете. — За нея имам други планове. Тя също ще си плати… повярвай ми, ще си плати. Сега върви. Искам това да стане скоро.
Той се поклони и напусна залата. Еъриенрод седеше сама сред огромната бяла тишина.
14
Спаркс лежеше с разперени ръце и крака на леглото в стаята на частния си апартамент и опипваше с пръсти филизите на една извънземна лоза, майсторски изрязана върху лицевата дъска на кревата. Отишла си е. Тя си е отишла…, повтаряше си той. Нямаше сили да повярва… да реагира, да се движи, да чувства. Как би могла да си отиде… да си отиде безвъзвратно от неговия свят, сякаш е умрял? Не, Муун не би могла да стори това. Тя бе дала дума да бъде вечно негова…
Муун бе нарушила дадената дума и бе станала сибила. Защо? Защо бе постъпила така с него? И защо сега постъпи по този начин? Защото бе повярвала, че той никога няма да се върне? Защо той не се върна в Нейт преди една година? Ако беше там, когато тя се завърна вкъщи, тогава това нямаше да се случи.
Но той не се бе върнал. Първо, защото всичко се бе объркало, а после, защото всичко се оправи, след като кралицата го откри. Във всеки случай Нейт и целият Летен свят сега изглеждаха така далечни и сиви, като стена от мъгла. Единствената реалност беше калейдоскопът от образи на града, който заливаше всичките му сетива, и съзнанието, че вече никога не ще се задоволи с ограничения свят от острови и море. Морето… Морето за хората от града вече не бе нищо друго освен воден слой върху едно каменно кълбо. Те проклинаха хилядите богове и рядко им се молеха — а отговорите, които наистина търсеха, получаваха от машини.
На масата в съседната стая той имаше контакт за включване към една от тези машини Спаркс бе изпълнил невероятно голямото пространство, дадено му от кралицата, с машини, които приказваха, пееха и дори слушаха; правеха снимки и показваха снимки, които му показваха разстоянието до най-близките звезди. Понякога се опитваше да ги разглоби, но те се разпадаха на прах в ръцете му или се оказваха празни и съдържаха само няколко метални люспици омотани с жици и следи от насекоми по тях Но кралицата го поощряваше в тази му дейност, позволяваше му да изследва техническата апаратура на двореца. Дори го изпращаше в многобройните магазини на Лабиринта да си достави още.
Той все още се чудеше защо го бе избрала и защо го бе възнаградила така богато за малкото, което й предлагаше. Но постепенно привикна Вече не му правеше впечатление начина, по който кралицата го наблюдаваше, докато свири — с напрежение, което нямаше нищо общо с музиката. Това правеше пръстите му несигурни, а той имаше чувството, че стои гол пред нея. А по-късно дойдоха сякаш случайно промълвени думи, целувки, „случайни“ срещи на усамотени места… Тя приличаше толкова много на Муун, че му беше трудно да свали очи от нея, трудно му бе да отбягва нейния поглед, да не отговоря на нейните вълнения и желания.