![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
Старбък стигна до приемната зала. Сега тя беше празна, огромна и тиха, сякаш затаила дъх. Той я прекоси, но това не наруши тишината. Чудеше се как се чувства човек, живял сто и петдесет години, колкото бе живяла Еъриенрод; който е видял връщането на чужденците и повторното раждане на Зимата; който е свидетел на възраждането на цивилизацията; който може да избира удоволствията си. Би желал да знае как един мъж — или една жена — би се чувствал след всичко това. Чудеше се дали ако бе живял толкова дълго, щеше да започне да разбира бъркотиите в ума на Еъриенрод.
Отдавна бе забравил броя на жените, които бе имал: от такива със знатно потекло до робини; мразил бе някои от тях, използвал бе повечето и уважавал само една или две, но не бе обичал никоя. Нищо никога не му бе доказало, че любовта е нещо повече от дума с пет букви. Само слабите и неудачниците вярваха в любов или в богове…
Никога не беше изживявал онова, което изживя с Еъриенрод. Тя не беше толкова жена, колкото дух; нейният магнетизъм беше направен от всичко онова, което за него бе привлекателно. Тя бе направила от него човек, който не желае да повярва в своята уязвимост. Това отне от него вярата в странни богове… или странни богини. А той не бе имал сто и петдесет години младост и удоволствия, сто и петдесет години, през които да разгадае нейните тайни, дори и ако би желал да стори това. Той имаше само пет години, преди да напусне тази работа завинаги — или да умре. След пет години всичко щеше да свърши в Промяната — Еъриенрод ще умре… а с нея и той ще умре, освен ако не се измъкне навреме. Обичаше я, а той никога през живота си не бе обичал друг човек освен себе си Но не мислеше, че я обича повече от живота.
Когато влезе в Залата на Ветровете, видя, че тя го чака на платформата. Зад гърба й Бездната отправяше към нея със стенания и въздишки алчния си поздрав. Случайни пориви на вятъра повдигаха кичури от млечнобялата й коса и я пускаха върху диплите на бялата й церемониална пелерина. Пелерината бе направена от пуха на арктически птици — напръскана със сребро и мека като облаците… Беше я обличала шест пъти, при всеки от предишните дуели. За първи път я бе облякла, когато той беше претендент.
Хрътките стояха от лявата й страна. Козината им блестеше, клепките им лежаха върху техните седефени безизразни очи. Те присъстваха, за да дадат обет за вярна служба на победителя, и мълчаливо да отнесат трупа на победения. Вече десет години, откакто слушаше, но не разбираше, нито пък се опитваше да разбере безкрайните ям диалози. Той не знаеше дали водят полов живот, както не знаеше дали изобщо имат пол. Предполагаше се, че интелигентността им беше по-ниска от тази на човека, но как по дяволите, може да се прецени един извънземен ум? В някои светове ги третираха като роби. Но там третираха като роби и човешки същества. Запита се какво ли си мислят, като го гледат, дали някога си мислеха за нещо друго, свързано с човека, освен за убиване.
Старбък се поклони според правилата на Еъриенрод и на момчето.
— Аз дойдох. Избери оръжието — за първи път той нямаше да избира оръжието. Докато произнасяше ритуалните думи, Еъриенрод спря за момент погледа си върху него. Но в очите й нямаше успокоение — само онази студенина, която се появи с идването на момчето. Нима тя наистина все още беше безумно влюбена в това Лятно копеле? Наистина ли вярваше, че той има някакъв шанс?
Старбък разтри юмруци, внезапно изваден от равновесие. По дяволите, тя нямаше да може да се измъкне по този начин! Той щеше да убие това момче и тогава щеше да се върне в леглото й, независимо дали тя го искаше, или не. Той се мъчеше да напъха своя убийствен гняв в усмирителната риза на съсредоточеността.