Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Еъриенрод опря глава на ухаещата на цветя възглавница, която я предпазваше от студената облегалка на трона. Тя слушаше доклада на инспекторката с много по-голям интерес, отколкото показваше. Разбра смисъла на погледа, отправен от Джеруша към Старбък в края на доклада, и повече почувства, отколкото видя неговата реакция. Само за да удовлетвори каприза му, тя отпрати грубиянина, който преди време беше помощник на Палу Тийон. Неговото образно описание на онова което би направил с жената, ако му бе паднала в ръцете, й достави удоволствие. Тя не проявяваше никакъв интерес към миналото на Старбък, но понякога то нахълтваше в настоящето но доста неприятен начин… макар че той вече с нищо не можеше да я изненада.

— Кой е този човек, инспектор? Защо не го арестува, ако сте сигурна, че е виновен? — гласът й беше остър, изискваше да се разкрие тайната около залива Шотоува.

— Нямам достатъчно доказателства — отговори Палу Тийон ритуално като след продължителна репетиция. — Тъй като е чуждоземец, в този случай той е под юрисдикцията на Хийгемъни, ваше величество. Така че неговата самоличност няма да ни е от полза. — Изразът на лицето й стана още по-непреклонен.

— Разбира се, инспектор. — Съвсем лесно мога да разбера кой е този чуждоземец. — Тя погледна надолу към основата на подиума, към лъщящата глава на Старбък, който стоеше неспокоен. При пристигането на инспекторката тя беше отпратила бърборещата тълпа сановници и по същите тайни съображения беше наредила момчето да остане. Палу Тийон го гледаше с нескривана изненада. Еъриенрод почувства как тялото на Спаркс се изпъна от гордост, когато Палу Тийон леко наведе глава в знак на признание за новото му положение. — Видя ли Лятното момиче, което е докарал този твой чуждоземец?

Палу Тийон видимо трепна. Тя не беше споменавала момичето.

— Да… видях го, ваше величество — лявата й ръка несъзнателно докосна гипсовата отливка върху дясната. — Но то не остана за разпит. Избяга с контрабандистите. Те… както знаете, ни се изплъзнаха — тя сведе очи, — напуснаха планетата и я отведоха със себе си.

— Не! — Еъриенрод се наклони напред. Думата се изплъзна от устата й, преди тя да може да я спре. Отишла си, отишла си… Тя разтвори юмруци и се облегна отново назад, почувствала върху лицето си три чифта очи. Кафявите, дълбоки очи на инспекторката се свиха в предположения. Еъриенрод разбра, че тя може би беше забелязала поразителната прилика. Но Палу Тийон отново сведе очи; сякаш не можеше да проследи подозрението до логичния му завършек. — Знаеш ли името на момичето? Нямам никакви основания да предполагам, че е била… роднина — нека Палу Тийон прави каквито си иска изводи.

— Името й е Муун Даунтрейдър, ваше величество.

Този път тя бе подготвена и контролираше реакцията си, но почувства как някакво странно чувство я прободе. И все пак то бе нищо в сравнение с онова, което усети момчето, което като чу името, изпусна флейтата си. Тя безшумно се изтърколи от подиума в краката на Палу Тийон и в залата настана абсолютна тишина. Палу Тийон изгледа продължително момчето, после вдигна глава.