Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Нямате право! — Енгенит се отмести от вратата на летателния апарат и се наведе към нея. — Аз съм гражданин на Хийгемъни…

— И си задължен да ми се подчиняваш — тя повдигна глава и го погледна. — Та си гражданин на Тийумат но своя воля. Щом си избрал да живееш тук, трябва да спазваш законите.

— И според тези закони как трябва да експлоатирам плантацията си?

— Както всеки друг Зимен човек. Можеш да използваш кораб, да сключваш сделки с търговците. Ще преживяваш съвсем добре, ако наистина това е целта, поради която си създал тази плантация… А може би предпочиташ да дойдеш с нас в Карбънкъл и да претърсим плантацията ти с електронна апаратура за контрабанда? — тя разбираше, че той едва се владее и беше доволна.

— Добре. Вземете апарата. Само ми позволете да си взема нещата от него.

— Няма да е необходимо.

Той отново я погледна.

— Ще те закарам до плантацията ти, преди да закарам машината в Карбънкъл… Б.З., ще закараш ли патрулната кола обратно.

Гъндалийну кимна. Тя видя как част от разочарованието му изчезна.

— Заедно ли ще пътуваме, инспектор?

— Не. Мисля, че гражданинът Енгенит няма да направи някоя глупост. Няма да ме удари, както би сторил някой глупак.

Енгенит издаде звук, който не приличаше много на смях.

— Вие също можете да тръгвате — тя посочи с глава патрулната кола. Ще бъде дълго пътуване.

— Да, мадам. Ще се видим в Карбънкъл — Гъндалийну отдаде чест и се отдалечи.

Джеруша го видя да се качва в патрулния летателен апарат, видя как той се отдели от каменната тераса и напусна кея. Небето пак се беше заоблачило. Тя потрепери още по-силно. Добре, че Карбънкъл имаше централно отопление… Изведнъж закопня за топлия, изпълнен с аромати полъх, за безкрайния летен следобед от детството й в Ню Хейвън.

— Е, гражданино Енгенит…

Енгенит се пресегна и хвана внимателно, но здраво болната й ръка. Тя ахна от изненада и настръхна от някаква неочаквана тревога.

— Ох!

Той направи с другата си ръка предупредителен жест, а после я пусна и каза:

— Исках просто да съм сигурен. Лятното момиче ви е наранило, инспектор. Може би ще бъде по-добре, ако ми разрешите да прегледам раната.

— Дребна работа. Влизай вътре — тя отмести поглед от него и стисна зъби.

Той вдигна рамене.

— Щом искате, останете си мъченик. Но това няма да ме впечатли. Както казахте, аз не съм глупак.

Тя се обърна към него.

— Предпочитам да почакам и да отида на лекар в звездното летище.

— Аз съм дипломиран лекар — той се обърна и натисна една дръжка отстрани на летателния апарат. Отвори се една секция, но поради оскъдната светлина тя не можа да види какво има вътре. Той извади една тъмна чанта, постави я на земята и я отвори. — Разбира се — той погледна с язвителна усмивка, — вероятно ще отбележите, че съм ветеринарен лекар. Но средствата за диагностика са същите, каквито се използват и в хуманитарната медицина.