Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)
- Автор: Апдайк Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)». Краткое содержание книги:
— И ти сия пуснала? С тая малка уличница и нейната разхайтена компания? Ще има ли момчета там?
— Не съм питала. Предполагам.
— Колко сме либерални, а?
Той се зачуди, дали би могъл да й забие един в лицето, като в същото време хване чашата в ръката й, за да не се счупи. Беше от сватбения им комплект, от тюркоазенозелено мексиканско стъкло, от който бяха останали само три. Интуитивно тя разкри неговите намерения и лицето й се вкамени — искаше му се да я удари с юмрук по лицето.
— Ще ме оставиш ли да си довърша разказа?
— Разбира се. Dites-moi, Шехерезада.
— Кучето беше весело, лаеше непрекъснато и тичаше сред храстите в кръг около колата, опитвайки се да ни брани. Бяха му нужни три пълни обиколки, за да разбере, че като мине от едната страна, след това се връща откъм другата. Всички до един умряхме да се смеем, в колата с нас беше Дани Ветър и едно приятелче на Бийн от конната база. Стана страхотна веселба. — Лицето й поруменя, припомняйки си за случката.
— Това наистина е отвратително тъпа история. Като казах отвратително и се сетих, че направих нещо много странно в Ню Йорк.
— Спал си с проститутка.
— Почти. Отидох да гледам порно.
— Колко дръзко от твоя страна, скъпи. Сигурно е било ужасно.
— Така е, в сряда сутринта се събудих рано и понеже нямах никакви ангажименти до единайсет, отидох да се пошляя по „Четиридесет и втора улица“ — знаеш я — онази, дето цялата е окъпана в „невинно“ утринно сияние. За моя изненада тия малки, тесни залички вече бяха отворени. И тогава… искаш ли да ме слушаш?
— Разбира се. Единственото, което съм слушала цяла седмица е мърморенето на децата.
— Платих три долара и влязох вътре беше абсолютно тъмно като във влакче на ужасите от панаир. Виждаше се единствено яркото петно на екрана с онази розова двойка върху него. Чувах как дишат хора, но не можех да видя нищо. Всеки път, когато опитвах да се мушна на някой ред, бръквах на някого с ръка в очите. Но никой не изохка, нито се възмути. Сякаш хората бяха замръзнали в полунеподвижни пози в един от кръговете на Ада. Най-сетне намерих място и седнах. След малко успях да видя, че всички наоколо бяха мъже, спящи при това. Поне повечето от тях изглеждаха заспали. И бяха насядали така, че никой нямаше съсед до себе си. Но дори в този час мястото беше почти пълно — с неподвижни мъже. — Той почувства нейното разочарование. Не бе успял да пресъздаде приказната атмосфера на преживяното — тъмно като в рог, тихичкото похъркване, сякаш излизащо от устата на дракон, прилежно подредените по местата мъже като шашки върху шахматно табло. И след това, как бе успял да намери празна седалка, как бързо се бе настанил в нея и бе изпаднал в нямо вцепенение пред процеса на възпроизвеждане на човешката нация.
— И как беше филма? — попита Джоан.
— Ужасен. Изнервящ. Човек започва да разсъждавала всичко с технически термини: разположение на камерата, на микрофона, на осветлението. А горките мацки, Боже, само какво актьорско майсторство. Очевидно, за да бъде ангажиран за снимки в порно, мъжът трябва да е първо рус и второ — импотентен.
— Да — каза Джоан и обърна гръб, сякаш искаше да прикрие потока от мисли в главата си. — Тази вечер трябва да ходим на вечеря у новите Денйсънови. — Мак Денис се бе оженил повторно за една жена, приличаща много на Елинър, но малко по-млада и — Мейпълови бяха единодушни — почти не толкова красива. — Ще ни държащ там един Господ знае докога. А може би утре: — тихо предложи Джоан, сякаш сама на себе си, — след като децата излязат и ако имаш желание да останеш вкъщи…
— Не — прекъсна я той с удоволствие. — Твърдо съм решил да играя голф. В четвъртък следобеда един от счетоводителите ме отведе до Лонг Айлънд и макар че бях със стикове, взети под наем, правех удари от по една миля. Струва ми се, че попаднах на нещо интересно. Изглежда съм на верен път. Всичко става оттук. — Той се изправи, завъртя се и й показа една усукана стойка със стегната лява китка, след което замахна с ръката надолу и напред. — С тоя удар сигурно щях да съм направил двайсетина ярда повече.
— Видя ли — рече Джоан, радушно приемайки неговото тържествуване над нейното собствено. — Вече започваш да се пречистваш.
В колата, на път към Денисънови, той я попита:
— Как е?
— Направо е прекрасно, в известен смисъл. Сякаш сетивата ми са постоянно действащи и попиват всичко наоколо. Чувствам се като част от Природата. Просто погледнах нарцисите зад навеса и се просълзих. Бяха толкова красиви, че не можах да се удържа. Трудно ми е да стоя затворена вътре. Единственото, което ми се иска, е да чистя поляната с греблото и да трупам камъчетата на малки купчинки.