Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
От деня, в който се събуди от празнотата, не беше страдала така от загубата на паметта си, както в този миг. Струваше й се, че стои пред някаква врата и знае, че решението на загадката може да бъде намерено от другата страна, но е неспособна да натисне дръжката, за да я отвори. Толкова искаше да знае откъде произхожда, кое е семейството й, кои са били приятелите й и какви събития я бяха довели до сблъсъка с каретата на Аштън.
Мистър Логън беше категоричен и въпросът като че ли се бе изяснил. Но преди това й беше направило впечатление нещо странно. Въпреки че Аштън беше показал недвусмислено, че ще я защитава до смърт от бандата, не изглеждаше въодушевен от срещата с побелелия пазач. Сякаш и него го гризеше някакво съмнение.
Тя изтри треперещите си пръсти в полата и се загледа в скромната златна халка, докато внезапна болка зад челото не я накара да затвори очи. Разтри бавно слепоочията си с пръсти, опита се да изгони туптенето с масаж. Внезапно в съзнанието й се появи една картина: ръжен с остър шип накрая, обхванат от една ръка. Желязната пръчка се вдигна и изсвистя надолу, после отново и отново, с жестока неумолимост. Внезапно на мястото на ръжена изникна разкривена маска, тя се превърна в мъжко лице, широко отворена уста и ужасени очи, които се врязваха дълбоко в душата й. Тя се сви и заскимтя от страх, искаше да избяга от това ужасно видение, което не преставаше да я мъчи.
Скочи с приглушен вик, когато една ръка легна на рамото й. Тя се стресна, искаше да се отскубне, но друга ръка обхвана талията й и я притисна към широки гърди.
— Лиарин? — Аштън я разтърси леко, за да я върне в съзнание. — Лиарин, какво има?
Тя го гледаше изплашено и въртеше глава.
— Не знам, Аштън — заекна тя. — Една ужасна картина… Не ми дава покой. — Тя обърна лице, сълзи се стичаха по бузите й. — Виждам вдигната ръка и тя удря… удря постоянно! — Изхлипа силно, раменете й се тресяха. — Питам се дали не съм сторила нещо ужасно. Може би трябваше да изпълниш желанието им. Може би аз съм тази, която търсят, а мистър Логън да е излъгал!
— Глупости! — Аштън я хвана за раменете и се взря в окъпаните от сълзи смарагдовозелени очи, като че искаше да я принуди да му вярва. — Като изключим загубата на паметта ти, иначе всичко е наред. Ти си претърпяла шок и не можеш да си спомниш. Да не искаш да превърнеш обвиненията на тези хора в свои спомени?
— Не — изстена тя. — Ти не разбираш. Това видение го имах още преди да дойдат тук мъжете днес следобед.
Аштън я привлече към себе си и докосна нежно челото и с устни.
— Вероятно е само някакъв сън, който си сънувала някога и сега го взимаш на сериозно.
— Бих искала да ти повярвам. — Лиарин склони глава на гърдите му. Когато той я прегръщаше, чувството и за сигурност ставаше реално и дълбоко в нея се пробуди мъчителен порив.
— Толкова бих желала да вярвам, че този кошмар никога не се е случвал. Аз… бих искала да съм твоя жена. Бих искала… бих искала да съм част от теб и семейството ти, да знам сте сигурност, че мястото ми е тук, в тази къща. Просто трябва да знам истината!
Аштън взе лицето й с две ръце.
— Тогава ми вярвай, Лиарин — настоя той шепнешком. — Приеми фактите така, както ти ги обясних. Не искам нищо лошо. Ако знаеше само колко те обичам, нямаше да се страхуваш.
Бавно, предпазливо наведе уста към устните й и я зацелува все по-силно и възбуждащо, докато страховете й отстъпиха някъде в края на съзнанието й. Игриво, но настойчиво успя да я накара да му отвърне. Заспалата жарава се разпали в нов огън. Ръцете й се плъзнаха нагоре по гърба му, а устните се поддадоха на пламенния му натиск. Беше като чудо, сякаш небето слизаше на земята. Те споделяха с наслада упоителния нектар, който могат да усетят само истински влюбените. Трополене на токове във фоайето ги откъсна един от друг.
Аштън вдигна глава и погледът в очите му почти я изгори с безмълвното си обещание. Пусна я нежно и излезе от стаята, като я остави там, възбудена и изпълнена с изгаряща страст. Тя не искаше да я види никой; прибра поли и изтича през трапезарията в коридора, където се сепна, смутена и зачервена, когато Аштън се спря на другия му край и се обърна. Струваше й се, че погледът му я докосва навсякъде, че я разсъблича гола и навлиза в нея, в сърцевината на нейното същество. Смелостта на този поглед спря дъха й и в очите му тя прочете, че правилно е изтълкувал състоянието й.