Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Никола иска да проверя дали някой не е влизал в склада в надстройката.
— В надстройката? При нещата на господаря?
Сарасате служеше тук от времето на Едуар.
— Да. И по-добре да се качвам веднага.
— Ще ви донеса лампа, Мадам. Бихте ли желали да ви съпроводя?
— Не. Няма нужда.
Тя се забави, за да върже косата си и да извади чифт стари обувки от дъното на гардероба, докато Сарасате й донесе лампа.
Мадлин се качи по стълбите до третия етаж и отвори вратата на библиотеката. Долови слаб аромат на тютюн и се спря. Това не бе сортът използван нито от Никола, нито от Рейнар, но въпреки това го позна.
Усмихна се на себе си и каза тихо:
— Здравей, Едуар.
Не получи отговор, но и не бе очаквала такъв. Едуар Виляр не обитаваше къщата си като дух в смисъла, който повечето хора влагаха в това понятие, той просто бе тук. Тук, по начина, по който прорязаните с греди измазани тавани правеха стаите на горните етажи едновременно потискащи и уютни. Тук, с пространствата с необичайни размери и старата грозна мебелировка. Личността на Едуар се стелеше над Колдкорт като покривало от скъпа дамаска.
Нямаше защо да се бои от този дух. Мадлин никога не се бе срещала с Едуар, докато бе жив и знаеше, че е бил екзекутиран за едно от най-гнусните, според законите на Ил-Риен, престъпления, но следите, останали след него я бяха убедили в неговата невинност без да беше преглеждала фактите от делото.
Спря, за да запали лампата на кръглата маса в центъра на стаята, която освети покрити с книги стени, две меки кресла, писалище с листи хартия, мастилница и попивателна хартия, избелял парсийски килим и завеси от кретон. Отиде до библиотечния шкаф на отсрещната стена, извади необходимата книга и положи длан върху обложката й. Това бе, съвсем както се полагаше, Книга за хитроумните приспособления.
Секцията от шкафа пред нея се плъзна назад, след което се вдигна във въздуха с прещракване на лостове и колела. Студен повей с мирис на прах раздвижи косата й и разлюля полите на халата й.
Тя остави книгата. Входът бе една от най-ранните съвместни разработки на Едуар и Арисилд. Истинска магия беше единствено заклинанието вградено в обложката на книгата. Механизмът, който повдигаше вратата бе механично изобретение на Едуар.
Секцията от библиотеката се вдигна до тавана на стаята и откри тясно стълбище, което изчезваше нагоре в мрака. Мадлин събра полите на халата си и се заизкачва.
Стълбите се виеха нагоре в кръг и стигаха до тежка дървена врата. Ключът беше в ключалката. Преди доста време Никола бе извадил ключа от чекмеджето, в което го държаха и го бе оставил тук горе с обяснението, че ако къщата някога бъде обискирана, със сигурност ще се обърне внимание на ключ, който не пасва в нито една от ключалките пред погледа, докато ако някой успееше да мине през омагьосания вход към стълбите, нямаше вероятност да го спре някаква обикновена врата, без значение заключена или не. Мадлин не смяташе, че виенската Префектура щеше да прояви чак такава проницателност, но отдавна се бе отказала да спори с Никола по тези въпроси; що се отнасяше до нея, тя се грижеше за костюмите и макияжа, параноята беше негова грижа.
Тя отвори скърцащата вратата и пристъпи в стаята.
В просторното помещение вече имаше слаба светлина — лунната, проникваща през трите прозорчета високо на отсрещната стена. Отгоре се простираше покривът като гредите започваха точно над прозорците и изчезваха в мрака, за да стигнат някъде горе до върха. Платформа висока близо седем метра разделяше стаята на две части; Тя започваше точно под прозорците и до нея се стигаше по тясно стълбище. Отгоре й бяха струпани варели и сандъци, макар повечето площ да бе празна. Целта на платформата бе да прикрива истинското предназначение на надстройката; ако някой погледнеше през прозорчетата откъм покрива, щеше да види само едно складово помещение с необичайни размери. Работите на Едуар се съхраняваха в долната част на помещението, под платформата.
Мадлин тръгна напред и се разкиха от праха. Пространството под платформата беше като пещера; светлината на лампата едва прогонваше мрака. Отзад имаше рафтове, където стояха тетрадките и свитите на рула ръкописи — дългогодишни изследвания на Едуар, спасени от унищожение от ръцете на Съда на Короната. Наоколо бяха струпани най-различни части от машини, тръби, лостове, колела, множество големи кожени мехове, очевидно предназначени за пълнене с въздух, но с каква цел, не можеше да си представи. Имаше и някаква килната на едната си страна метална клетка, надвиснала заплашително като скелет на кит, свързана с поне половината странни предмети около нея; тя напомни на Мадлин за една книга, в която корабокрушенци се бяха добрали до остров, който се бе оказал гръб на огромен морски звяр.