Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Вуняков (разкаяно): Виноват. Времената са объркани. Признавам, че съм пропуснал да се запозная с последните постановки.
Машината (приповдигнато, все едно, че каца самолетът на генсека): Радвам се, че влезе в правия път, Вуняков. Поради сериозни политпросветни пропуски в образованието ти Партията те отзовава от досегашния ти пост. Веднага трябва да си подадеш оставката. От утре ставаш Почетен председател на безработните бивши председатели. За заместници ще вземеш Головодов, Заврънкулкис и професор Избегало. Готов ли си да изпълниш Повелята на Партията?
Вуняков (с пионерски ентусиазъм): Винаги готов!
Машината (строго, изплювайки два гъсто изписани листа): Подпиши!
Щом изведоха Вуняков, прокурорът Сонк подметна:
— Не беше лошо като начало. Кратко и ясно. Бързо му напипа цаката. Само дето според мен не беше много честно? Машината не му даде никакъв шанс. Приличаше ми повече на саморазправа с явен мотив за лично отмъщение.
Думите му обаче увиснаха във въздуха. Хък и Хари Селдън — всеки от своята гледна точка — бяха доволни, че най-сетне справедливостта възтържествува. Селдън побърза да покани дракона, но настана суматоха. Холографното чудовище категорично отказа да се подложи на изпитанието, ако Церберина не стои до него и не му държи лапата. След кратка консултация от няма и къде изпитната комисия склони да се съобрази с прищевките му и двамата влязоха.
Още от вратата Трифончо изгледа кръвнишки Хък, сякаш му беше отмъкнал бащиното имане, и тутакси напъха едната от холографните си глави в машината. Другата зорко следеше Хък да не хукне нанякъде. Изглежда лъвицата го успокои, защото след миг двете глави триумфално се изправиха и драконът се изпъчи. Заради внушителното му туловище се наложи Хък и Сонк да се поотместят малко от централната ложа, защото полупрозрачния търбух им стесняваше кръгозора. Хари Селдън не се свърташе на едно място и на него му беше все едно къде ще кръжи като дозорен вертолет.
— Наместихте ли се вече? — нервно се обърна той към присъстващите, но никой не го удостои с отговор и той подвикна на машината: — Давай да започваме тогава!
Машината: Име?
Драконът (възмутено): Що за невъзпитано поведение! Кой ти дава право така грубо да се обръщаш към личност от моя ранг?! Така ли се отблагодаряваш, че доброволно се съгласих да се подложа на глупави тестове, само и само да задоволя честолюбието на някакви мизерни души с претенции за величие?!
Машината (с гласа на лъвицата): Извинявай, драконче. Просто ни се налага да научим името ти за протокола. Хайде, пиленцето ми, бъди така добър да кажеш как се наричаш.
Драконът: Както ме е кръстил баща ми!
Машината (тихо, на себе си): Какво се подмазваш толкова на този многознайко. Не го ли виждаш, че трепери от страх!
Машината (шепнешком, с гласа на Ана-Мария) Трябва да преодолеем стресовата ситуация, иначе…
Машината (високо, с гласа на информаторката от летището): Занятие?
Драконът (язвително): Да натривам носа на такива като тебе!
Машината (след кратка вътрешна борба, съпроводена от тропот, наподобяващ дъжд от стъклени перли върху мраморен под, със запъхтения глас на лъвицата): Колко прави две и две?
Драконът (след продължително замисляне): Видя ли! Ядоса ме и забравих това как се римуваше. Защо не ме питаш колко е часът, та да ти отговоря — колкото ти е носът!
— Предлагам да прекратим този цирк! — не се стърпя Хари Селдън. — Те са се наговорили!
Хък повдигна рамене, но прокурорът не скри любопитството си:
— Задръж малко, Хари! Ако схващам логиката, следващият въпрос е последен и ще чуем заключението.
Селдън закрачи по-бързо из тясното пространство, оставено му от дракона, като внимаваше да не се приближава много-много до холографния изрод. Церберина само въртеше трите си глави като пумпали, като не забравяше да гали лапата на Трифончо и от време на време дори окуражително я близваше.
Най-сетне тягостната тишина беше нарушена.
Машината (с гласа на лъвицата): Черното бяло ли е, мило драконче?
Драконът (гордо): Зависи с какви очи го гледаш!
Машината (дрезгаво, с гласа на информаторката от аерогарата): Безнадежден случай. Не признава никакви авторитети. Разкъсва се от вътрешни противоречия. Бунтар, страхлив като заек, но и пресметлив като лихвар. Предстоят му велики дела, които ще извърши по неволя. Мрази се, че е носител на доброто начало. Мечтае да бъде гангстер или поне корумпирано ченге.
Присъстващите бяха избутани до стените, защото драконът така се наду, че едвам го измъкнаха през вратата. Селдън се пъхна в машината си да види дали всичко е наред след онази тупурдия, предизвикана от вътрешната борба на раздвоеното й съзнание. Забави се доста и излезе със стъклен поглед, като клатеше заканително глава.