Пръстенът на Медичите
- Автор: Джон Никол Сейнт
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Медичите». Краткое содержание книги:
— Във всеки случай ранените се държат храбро. Тази сутрин запристигаха планини от цветя и визитни картички — за маркизата и за Дамарис.
— Разбира се — отвърна Уорън сухо. — Кой друг, ако не Бостън, ще демонстрира, че е на „ти“ с добрите маниери, все пак става въпрос за музея, нали?
— Хайде да сменим темата! — възкликнах. — Бостън и всичките му там глезотии вече са ми дошли до гуша.
— Добре, добре — каза Уорън отстъпчиво. — Няма ли да е по-добре да се поразмърдаме малко? — Той завърза обувките ми и двамата се впуснахме весело по широката пързалка. Всъщност не беше редно да се срещам с Уорън, но в момента този въпрос изобщо не ме интересуваше. Прекарахме чудесен, освежителен следобед. Приключихме разходката с кафе и сладкиши в малко италианско кафене на една от съседните улици. Забелязах колко съм уморена едва когато по моя изрична молба Уорън ме остави до ъгъла на Марлбру Стрийт.
Напълно изтощена, влязох в къщата. Този път парниковият въздух ми се стори направо приятен. Хопкинс взе палтото, а аз поостанах още малко в залата, за да попия топлината в себе си.
— Мога ли да говоря за момент с вас? — Вратата към библиотеката бе отворена и Рос бе застанал в рамката й. Хладният му, делови глас ме смути. Не го погледнах и се опитах да събера мислите си. Той разтвори широко вратата пред мен и минах покрай него с високо вдигната глава. Все пак не аз бях тази, която трябваше да се срамува от станалото. Погледът ми се спря на писалищната маса и объркването ми отлетя като дим.
— Донесох ги тук още преди разсъмване — рече Рос, гледайки към експонатите от предната вечер, етикетите все още си стояха по местата.
— Няма ли да хвърлите един поглед? По-късно ще ви обясня всичко. Впрочем, ако предположенията ми се оправдаят, няма да има и нищо за обясняване.
Той се оказа прав. Този път фалшифицираната вещ бе медальон, изработен от Челини.
— Непосредствено преди пристигането на гостите огледах внимателно всички експонати. Убеден съм, че тогава медальонът бе истински. — Погледите ни се срещнаха. — Едно е ясно — добави той, — кражбите продължават.
— Естествено, сребърната табакера е изчезнала преди много време, нали?
— Разбира се. Освен това не е речено, че си имаме работа с един — единствен крадец. — Махна нетърпеливо с ръка и продължи: — факт е обаче, че ме ограбват и следователно трябва да предприема необходимите мерки.
— Но как ще стане това? До този момент сбирката не е била излагана — вметнах недоумяващо. — Който и да е човекът, подменил медальона, той е дошъл тук подготвен. Но нали все пак никой не знае, че е ваше притежание? — „Освен обитателите на къщата“, добавих наум.
Рос само поклати глава.
— Всички творби на Челини се знаят. Светът на колекционерите е малък. Когато някое произведение на изкуството смени притежателя си, мълвата бързо се разчува. Дори и пресата понякога отпечатва неговата фотография. „Знаете това не по-зле от мен“, сякаш добави той наум.
— И какво смятате да предприемете отсега нататък?
— В момента нищо. Цялата колекция ще бъде изложена на галаприема. Впрочем ние определихме вече датата. Три дни преди Коледа, за да се възползваме от царящата навсякъде атмосфера на милосърдие и доброта. — При тези думи той се усмихна невесело.
Явно докато съм отсъствала, са се провели дипломатически преговори и това е била цената, поискана от Марина, За пореден път изпитах възхищение от нейната целеустременост.
— Това е най-доброто решение — беше коментарът на Дамарис, когато по-късно обсъдихме въпроса. — По този начин ще покажем на цял Бостън, че не се срамуваме. Дамите Кабът също ще се принудят да дойдат — те афишираха твърде високо връзките си с музея. Ще изстрадат пребиваването си у нас, уверявам те. — Тя прокара пръсти през русата си коса, полегнала по раменете й.
— А какво ще стане, ако отново се нахвърлят върху колието?
— Това няма да стане. — Очите на Дамарис потъмняха. — Ако потрябва, ще си го сложа. Необходимо е веднага да започнем с плана. Ти ще ни помогнеш, Вини. Имаме по-малко от месец време, но те ще има да се чудят колко бързо сме подготвили блестящото празненство.
В този момент най-сетне реших да засегна темата, която занимаваше ума ми от известно време.
— Дамарис, мисля, че е време да се готвя за отпътуване.
— Вини, не!
— Трябва, Дамарис. Не мога да остана тук цялата зима, нали? — казах предпазливо. — Знаеш, че трябва да си намеря работа. А и каталогът вече е почти готов.