Пръстенът на Медичите
- Автор: Джон Никол Сейнт
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Медичите». Краткое содержание книги:
В камината изпращя изгоряло парче дърво и на всички страни се посипаха искри. В стаята се гонеха сенки, а златната огърлица проблясваше меко на трепкащата светлина. Не казах нищо. Той сякаш бе забравил, че присъства и втори човек.
— Сърцето ми кървеше, като я гледах как работи до премала, а аз не съм в състояние да й помогна. С нея не обсъждахме този въпрос, но във всеки случай отчаяно търсех някакъв изход. И така, в една студена, мрачна утрин видях едно обявление във вестниците, които разнасях. На един от клиперите в бостънското пристанище търсеха да назначат стюард. Когато майка ми се е върнала вечерта от работа, мен вече ме нямаше. — На устните му се изписа иронична усмивка. — Неслучайно бях наследил горещата кръв и презрението към смъртта, характерни за рода Калхън. Когато се отдалечих достатъчно, й писах, че ще се върна едва щом спечеля толкова злато, колкото тежи самата тя.
След тези думи Рос замълча дълго-дълго, сякаш се заспуска обратно в мрачната пропаст на миналото.
— И успяхте ли да го спечелите това злато? — попитах след дълго колебание.
— Да. Донесох и огърлицата, създадена сякаш единствено за кралица от клана Калхън. Само че намерих жилището ни заето от чужди хора с куп хленчещи деца. Имуществото на майка ми бе разпродадено на публичен търг, за да се изплати остатъкът от наема. Тя починала година по-рано от пневмония и самота. И така, останах си само с натрупаното злато, с което исках да й осигуря добър живот! Щях да полудея от угризения на съвестта и реших да накарам тези бостънски мошеници да си платят, загдето пречупиха майка ми. Вече нищо не ме задържаше в Бостън. Първо съсипах агента, който бе продал вещите й, после вложих половината си състояние в многообещаващи сделки, а с другата половина се отправих за Европа. Бях твърдо убеден, че родният ирландски въздух ще запълни празнината в душата ми. — Доля си коняк от кристалното шише и го изпи на един дъх. Помислих, че отново ще затъне в мрачно мълчание, но се излъгах. Той застана до огъня с чашата между тънките си пръсти и се засмя тъжно.
— Заминах за Европа, за да открия корените си, но, странно защо, влюбих се в едно столетие, в което да те изпратят в Ирландия е означавало сигурна смърт. Студената, влажна Ирландия ме потискаше не по-малко от Бостън, но душата ми бе запленена от ренесансова Италия. Отдадох й се така, както човек се отдава на първата си любов. Именно там се влюбих в една млада жена със страстта на юноша, станал вече мъж. — Погледът му се спря на портрета над камината и той заговори толкова тихо, че трудно долавях думите му. — Проклятието на рода Калхън. Ние унищожаваме всичко, което обичаме. Ожених се за нея, доведох я тук и всичко започна да се повтаря. Презрение, отблъскване, разочарование, погрешни действия, упадък. Ако не бе дошла тук, може би щеше да е още жива. А сега всичко започва отначало. — При тези думи той с рязък замах запокити чашата в камината и тя се разби на хиляди късчета. Трясъкът сякаш развали някаква магия и се отърсих от обзелото ме вцепенение. Не посмях да го погледна. Отправих се към вратата с разтуптяно сърце, тласкана от съзнанието, че присъствам на нещо, което не се отнася до мен.
— Казах ви да останете. — Той ме сграбчи брутално за ръцете и ме извърна към себе си. Пред мен вече не стоеше познатият ми Рос Калхън, а един от онези пияни племенни вождове, които преди векове като великани са прекосявали гордата страна на конете си. Причиняваше ми болка, но не й обръщах никакво внимание. — Майка ми си отиде от мен. Моята майка… вие много й приличате.
Гласът му замря и той отпусна ръце. Погледът му, привлечен сякаш от магнит, се спря на златната огърлица. Той я повдигна и я запремята между пръстите си. Бях вече свободна и можех спокойно да си отида. Но не го сторих.
— Тъмнокоса жена като лумнал огън. — Той отново сниши глас и престанах да го разбирам ясно. — Походката й бе на кралица и можеше да носи кралската огърлица, без да се пречупи под тежестта й. Като млад често лежах на палубата, взрян в нощното небе. Виждах я пред себе си във виолетова рокля с разголени рамене — истинска кралица. А жена ми беше руса. — Преди още да осъзная какво е намислил, той се озова до мен. — Все още не съм виждал да го носи жена, достойна за него — прошепна той и с рязко движение пусна тежкото колие на врата ми. Направих несъзнателно крачка назад и от гърлото ми се изтръгна вик. Реакцията ми го върна за малко обратно в действителността и очите му се впиха в мен, както и по време на празненството.
Макар и замаяна от коняка, аз осъзнах, че съм останала насаме с една погубена душа. Нищо вече не можеше да ми помогне. Отново се раздвижих, но не се отстраних от него. Само един Бог знае какво прочете по лицето ми, но в следващия миг той зарови глава в косите ми и се вкопчи в мен като Дамарис, когато я обсебеха нощните кошмари.