Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
— Не. Пък и хич не ме интересува. Трябва да се омиташ, докато не ти е изневерил късметът. А сега ще те науча на някои обноски по най-неприятния начин. Мисля да започна първо с пръстите ти.
Той се ухили неприятно и се пресегна да сграбчи ръката на Доналд. Но юмрукът на Доналд се стрелна изпод наметалото и цапардоса бодигарда в слабините. Лицето му се сгърчи от болка и той рухна на пода. Доналд сне тежкия стоманен бокс от ръката си и го пъхна в джоба си. В следващия миг чу зад себе си шум от боричкане и още преди да успее да издърпа и размаха меча си зърна Скай да пробожда другия бодигард право в сърцето. Кимна й в знак на благодарност и се обърна към Питър Гонт. Управителят на „Червената пика“ гледаше с бялото на очите си към рухналите бодигардове и тъжно клатеше глава. Възвърнал бе напълно самообладанието си, само дето лицето му изглеждаше възжълто, но това навярно бе от светлината.
— Напоследък нямам късмет с бодигардовете — констатира той с равен глас. — Изглежда не сте изгубили умението си с годините, съветник.
Доналд се усмихна.
— В схватките съм добър както винаги, само че съм станал по-злобен.
— Виждам. Коя е анонимната ви приятелка?
— Една, която желае да запази анонимността си. А сега, къде е Донован Шрайк?
— В едно от сепаретата, третото вляво — Гонт посочи с ръка затворените дървени сепарета в отдалечения край на кръчмата.
Доналд кимна учтиво.
— Благодаря ви. Приятно е да се види, че и двамата не сме пострадали. — Все още с меч в ръка той се дръпна встрани, без да изчака отговора на Гонт. Скай се приближи бързо до него и Доналд забеляза с възхищение, че тя също не е прибрала меча в ножницата си. Тежкото острие бе успокоителна тежест в ръката му, щом наближиха сепаретата. Тълпата се разстъпи пред тях и отново се заключи зад гърбовете им, без да спира разнообразните коментари. Оголените мечове очевидно бяха нещо твърде обичайно за „Червената пика“. Доналд спря пред сепарето, което му посочи Скай, и похлопа на затворената врата. Не последва никакъв отговор. Той блъсна вратата и се закова на място. Ниско, хилаво човече бе проснато по лице на масата. Гърлото му бе прерязано. От ръба на масата се стичаше кръв в разширяваща се вадичка на пода. Той се втурна в сепарето и повлече Скай със себе си. Затръшна вратата и се озърна за някакви видими улики, докато Скай оглеждаше трупа.
— Предполагам, че това е Шрайк — напрегнато прошепна той.
— Очевидно — отвърна Скай. — Не е мъртъв от отдавна.
— Някой да не е проявил желание да разговаря с нас? Например Гонт?
— Съмнявам се. Не е в неговия стил.
Той се отказа от предположенията си и се загледа безсмислено в бездиханния труп.
— Сега поне знаем, че сме попаднали на вярна следа…
— Май че е така — отвърна Скай. — Дявол да го вземе! Можеше да ни спести доста време. Сега какво ще правим?
Доналд сви вежди.
— Никой няма да посмее да си отвори устата след този случай. Всеки ще иска да запази кожата си. Но ни остава още едно име, човекът, който е работил с Джейми.
— Лиън Въртю.
— Именно. Твърде късно е да го безпокоим тази вечер, дори да предположим, че ще успеем да се промъкнем през охраната му. Във всеки случай, първо искам да събера малко информация за него. Не е зле да намеря средство, с което да упражня известен натиск върху него. Съобщи ми кодовия си номер и ще ти се обадя по някое време сутринта.
— Не, предпочитам да ти се обадя аз. В кантората ми няма комуникационен апарат. Дай ми личния си код и аз ще се свържа с теб.
Доналд повдигна рамене.
— Щом желаеш, нека бъде така. — Той се взря в безжизненото тяло на Шрайк и отмести поглед. Въпреки многото смърт, на която бе ставал свидетел през годините, никога не я приемаше леко. От внезапната, насилствена смърт му ставаше зле, душата му се поболяваше. Това означаваше, че е все още човек. Навремето се бе нагледал на толкова много чудовищни машини за убиване. Те обикновено умъртвяваха себе си, след като се справеха с противника. Обърна се и напусна сепарето, следван от Скай, като внимателно затвори вратата след нея. Отправиха се през шушукащата навалица към стълбището и излязоха навън, в нощта.
От мрака на своето сепаре, съседно на сепарето на Шрайк, ги следеше наемният воин Блекджак. Още щом зърна Доналд Роял да влиза в „Червената пика“, той се досети, че устата на Шрайк трябва да бъде затворена. Шрайк знаеше твърде много, дори и да не го осъзнаваше. Загледа се замислено в качулатата фигура до Роял. В сепарето бе дочул женски глас, но не го бе разпознал. Не би било зле да разбере коя бе тя. Но да първо време трябваше да проучи съветник Роял. Можеше да е нещо повече от изкуфял дъртак, който живее изключително с легендите от миналото си, но засега се бе справил добре. Навярно Въртю бе прав да се бои от него. Все пак, ако се стигнеше до най-страшното, на съветник Роял винаги можеше да му се случи някоя неприятност. Нямаше да бъде толкова трудно да се инсценира. Може би падане — всеки знае, че застаряващите мъже се справят трудно със стъпалата.