Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
— Казвам се Доналд Роял. Търся Мадълайн Скай; имам да разговарям с нея по някои делови въпроси.
Жената му хвърли остър поглед и втъкна обратно камата с ловко, обиграно движение. Приближи се до бюрото, запали фенера си и го разгледа внимателно.
— Аз съм Мадълайн Скай. Какво желаете от мен?
Сега стаята изглеждаше по-топла и по-уютна с двете запалени лампи. Доналд Роял се отпусна на стола за посетители, който бе толкова неудобен, колкото изглеждаше на пръв поглед, и започна да изучава внимателно лицето на Скай, докато тя приказваше. След като най-после се бяха срещнали, лесно му бе да отгатне защо Джейми бе прекарал толкова дълго с нея. Обикновено отношението му към жените се свеждаше до това да прави любов с тях и да ги зареже, но ако човек се взреше по-внимателно в тях, не оставаше твърде учуден. Ала Джейми и Мадълайн Скай бяха партньори от почти три години и това несъмнено се дължеше на нея. Тя бе динамична, ала твърде женствена, с енергия, достатъчна да задвижи малък генератор. За Доналд нямаше съмнение, че бе направила от Джейми превъзходен партньор. Само се питаше какво ли, по дяволите, бе открила в него. Внезапно се сепна, защото осъзна, че Скай го информираше за случая, с който се занимаваше понастоящем, и се заслуша по-внимателно.
Трудно било да се получат сведения от отдалечените ферми и селища, говореше Мадълайн, напоследък те били сведени до минимум. Това донякъде се дължало на последните бури, но дори мрежата от еспери имала проблеми с получаването на отговор. Скай се сближила със съветник Даркстрьом на чисто неформална основа и я помолила да се погрижи за това. Тя и Бладхоук били заминали за Хардкасъл Рок за официални разследвания, но Даркстрьом пожелала да работи сама и да направи самостоятелни разследвания. Очевидно не се доверявала на някои членове на Съвета.
Даркстрьом не й съобщила нещо повече, но за парите, които й предложила, Скай нямала желание да я притиска още. Така тя се захванала да рови по-дълбоко в нещата и веднага дочула странни неща за Дяволските кучета. Успяла да разбере, че кучетата изглежда били прогонени от крайните ферми и селища. Комуникациите били саботирани, за да не се разнася мълвата, но в някои квартали били подочули нещичко. Мъжете, включени в операцията, били положили големи усилия, за да останат анонимни, но нямало съмнение кои били те. Агенти на империята. А защо Империята е трябвало да защищава отдалечените селища, засега оставало неизвестно.
Доналд сви вежди и се приведе напред.
— Но какво общо има всичко това със смъртта на Джейми? Къде е връзката?
Скай сви рамене.
— Това не ме засяга. С Джейми се разделихме преди да се захвана с този случай. Не съм сигурна с какво се е занимавал напоследък, аз бях… доста далеч от него известно време. Но изглежда Джейми редовно е посещавал един известен доктор, Лиън Въртю.
— Докторът с телесните контейнери ли?
— Именно. Лесно се досетихте. А всеки знае, че Лиън Въртю поддържа сигурни връзки с Империята.
— Може би трябва спокойно да поговорим с него — бавно предположи Доналд.
— Възможно е, но се съмнявам, че ще се съгласи да осъществи контакт с нас.
— С мен ще се срещне. Аз съм съветник.
— И вие смятате, че ще ви обърне внимание с тези свои връзки?
Доналд се намръщи и кимна неохотно.
— Добре, ще трябва да се доберем до него по заобиколни пътища. Имаме нужда от някой, който да ни информира за експериментите на Въртю; някой, който знае какво е правил Джейми за него.
— Познавам един човек, стар спътник в пиянските ни гуляи. Ловък и находчив дребен хитряга, който ми дължи известни услуги. Но дори да е така, информацията, от която се нуждаем, ще ни струва много пари. Много.
— Имам пари — отсече мрачно Доналд. — А къде ще намерим този изпечен дребен хитрец?
— В „Червената пика“.
Доналд внезапно се ухили.
— Още ли съществува това свърталище? Мислех, че стражите са го разчистили отдавна.
— Сега има нов управител, но общо взето не се е променила много. Освен към по-лошо.
— Много добре. Да вървим тогава.
Скай повдигна гъстите си вежди.
— Искате да тръгнем сега? Още тези вечер?
— Разбира се. Колкото повече изчакваме, толкова по-вероятно е следата да изстине. Да тръгваме!
— Почакайте минутка. Какво ви кара да бъдете толкова сигурен, че съм готова да ви сътруднича? Добре, вие сте дядо на Джейми и аз зная репутацията ви. Предполагам, че всеки в Пристанището на мъглите я знае. Учат я даже в школските учебници. Но това е било твърде отдавна. Аз не мога да се заема с този случай и в същото време да се грижа за вас.