Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
Пристъпи бавно из стаята, за да долови атмосферата й. Всичко бе евтино, ала на място. Мебелировката бе твърде функционална, но в това нямаше нищо лошо. Той не харесваше разточителните украшения и лукса и не се доверяваше на онези, които се фукаха с тях. При все това… всичко издаваше занемареност, сякаш Скай бе излязла доста отдавна и не се бе връщала. Прокара пръст по бюрото и смръщи вежди при вида на следата, която остави в праха. Мина зад бюрото, избърса с носната си кърпичка седалката на стола и седна на него. Бе по-удобен, отколкото предполагаше. Протегна отеклите си крака и се огледа наоколо. Всичко бе твърде интересно, но все още не се бе натъкнал на нещо, което да му подскаже причината за смъртта на Джейми. Трябва да е било някой случай, върху който е работел. Не можеше да бъде убит заради дълговете си — всеки знаеше, че накрая все пак си ги връща. Замислено се намръщи. Може би все пак той или Мадълайн Скай бяха засегнали поради непредпазливост нечии интереси.
Той взе химикалката си фенерче и запрелиства книжата. Само записки, напомнителни известия, най-обикновени канцеларски принадлежности — нищо актуално. Книжата явно бяха постъпили за преглед отдавна. Поколеба се пред двете чекмеджета на бюрото. Опита се да ги отвори — и двете бяха заключени. Повтори отново трика с телта и внимателно зашари с пръст в съдържанието им. Пак обикновени канцеларски материали, но накрая измъкна тънка папка. Тя бе пъхната в дъното на дясното чекмедже, без етикет отгоре. Съдържаше три листа, изписани с бележки с разкривен почерк. Той бе толкова неразбираем, че не можеше да разчете и половината от съдържанието, но изглежда бе рапорт за придвижването на Дяволските кучета към запустелите ферми. Навъси се. Доколкото можеше да разбере, в рапорта се съобщаваше, че единствената причина, поради която кучетата избягват отдалечените ферми и населени места е, че са били отблъснати надалеч…
Взря се в потрепващия в ръката му лист. Ако рапортът бе верен, и Джейми и Скай бяха заминали да съберат повече информация, това можеше да обясни всичко. Само Империята имаше интерес и средства да осъществи операция с такъв мащаб, а те не биха понесли да бъдат разследвани. Пъхна листовете обратно в папката и сетне ненадейно сбърчи чело. Ако Империята е искала смъртта на Джейми, някой от нейните агенти би го убил и чисто и просто би се възползвал от тялото му. Те не оставяха следи, които можеха да бъдат избегнати. Със сигурност биха разпертушинили цяла кръчма, претъпкана с хора, само и само за да ликвидират един човек.
Той се навъси. Който и да беше убиецът на Джейми, това със сигурност не беше Империята, което означаваше, че се връща към изходната си точка. Облегна се на стола и си затананика под нос, опитвайки се да обхване смисъла на всичко. Папката и съдържанието й безспорно бяха ценни, но той не съзираше никаква връзка между тях и смъртта на Джейми.
— Какво правите във владенията ми?
При ненадейния глас сърцето на Доналд подскочи. Той трепна, изви нагоре очи и зърна висок силует в сумрака на открехнатата врата. Скокна от стола и се протегна към дръжката на меча си.
— На ваше място не бих сторила това — прошепна гласът и Доналд отдръпна ръката си. Едва сега осъзна, че гласът бе на жена и примига, щом стаята се заля от ярка, прогонваща мрака светлина. Той отправи изучаващ поглед към новодошлата. Тя стоеше мълчаливо край отворената врата, държейки фенер в лявата си ръка. Бе висока и снажна, около метър и шейсет. Бухналата й с червеникаво-кафеникав оттенък гъста коса падаше на вълни върху раменете. Лицето й бе прекалено широко и грубо, за да бъде красиво, ала здравата му костна структура му придаваше ярка чувственост. Бе облечена с плътни дебели кожени дрехи под излинялото, ала удобно наметало. На хълбока й висеше меч, а в дясната си ръка държеше кама.
— Зададох ви въпрос — настоя тя спокойно. Гласът й бе самоуверен и дълбок. — Попитах ви какво правите на територията ми.