Светът на мъглите

Най-после дишането му се нормализира и той плътно се уви в наметалото си. Вечерта неусетно преминаваше в нощ и трябваше да се мушне вътре час по-скоро, докато не бе настъпил същинският студ. Натисна дръжката на вратата и тя леко се превъртя под ръката му. Не беше заключено. Поклати тъжно глава. Блуджелт трябваше сериозно да е западнал, за да забрави задължителните правила за сигурност. Влезе в сградата и притвори вратата зад себе си.

Пред него се простря дълъг тесен коридор почти забулен в мрак. Една-единствена лампа светеше над централната врата и синкавото й езиче колебливо трептеше с изтичането на газта. Прокрадна се бавно по коридора, като се озърташе предпазливо. Миришеше чисто на хлор, но самият коридор бе пуст. Нямаше нито мебелировка, нито портрети или гоблени по облицованите с ламперия стени. Скърцащият дървен под не бе застлан нито с пътеки, нито с килими и от пръв поглед се забелязваше, че не бе полиран от години. Плъховете отдавна бяха напуснали потъващия кораб и бяха отмъкнали със себе си всичко, което не бе заковано. От двете страни на коридора имаше врати, но той не се осмели да пристъпи към никоя от тях. Едва ли някой щеше да прояви любопитство защо е тук и каква работа има да върши. Той се втренчи в стъпалата в края на коридора. Спомни си думите на Джейми, че кантората на Мадълайн е на втория етаж. Мразеше стълбищата. Дори когато се чувстваше най-жизнен, една стълбищна площадка можеше да му напомни колко крехък бе станал.

Три пъти по няколко стъпала с три дълги почивки и залитна несигурно към втората врата в тесния коридор на горния етаж. Излинелият надпис на вратата лаконично гласеше: МАДЪЛАЙН СКАЙ ЧАСТНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ. Леко се усмихна. Никога не бе зървал Скай, ала надписът му говореше много за нея. Евфемизъм като този можеше да означава всичко каквото пожелаеш. В основата си означаваше, че Скай е наемен детектив и цената й е добра. Той похлопа учтиво на вратата и зачака нетърпеливо. Отговор не последва. Посегна към дръжката, но вратата бе заключена. Усмихна се кисело — поне един в тази сграда осъзнаваше нуждата от солидна сигурност. Долепи ухо до вратата и се заслуша. Отвътре не се чуваше никакъв звук. Изправи се и бързо се огледа, след това коленичи пред вратата и надзърна през ключалката й. Светлина идваше само от един фенер в другия край на коридора, но тя беше достатъчна. Измъкна от лявата си ръкавица тънка прегъната тел и я пъхна внимателно в ключалката. Почовърка и отвори със силен замах вратата. Дръпна телта и я пъхна обратно в ръкавицата си. Чудесно бе да открие, че не бе загубил уменията си. Открехна вратата и влезе в кантората на Мадълайн Скай.

Затвори внимателно вратата след себе си и почака очите му да свикнат със сивкавия мрак. От една улична лампа под прозореца струеше млечнобяла светлина. Поклати мрачно глава като видя, че няма кепенци. Дори прозорецът не бе от фибростъкло. Сигурността в тази къща бе ужасяващо занемарена. Закрачи бавно из стаята, докато очите му свикнат с млечния сумрак. Помещението не приличаше много на кантора, но притежаваше най-съществените характеристики: бюро с разхвърляни книжа отгоре, един удобен стол зад него и няколко обикновени стола за посетители. Две лампи, които не рискува да запали. До дясната стена се мъдреше вехта кушетка. Няколко внимателно сгънати одеала и една възглавница бяха струпани в края й, което издаваше, че понякога се използва за спане. Голямо декоративно цвете бе забодено в саксия на перваза на прозореца. Нямаше цветове, а листата му бяха увяхнали.