Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
Кат долови отчаянието й и нежно положи главата й върху рамото си. Държеше я здраво и я полюшваше, както се успокоява разтревожено дете. Би искал да намери думи, за да я утеши, ала в гърлото му клокочеха само неразбираеми, нечленоразделни звуци. Даваше й всичко, което можеше да направи, и я изчакваше да събере отново сили. Рано или късно тя щеше да намисли какво да предприеме и той щеше да го извърши за нея.
Сайдър притисна лице към гърдите му, като прехвърляше наум една неясна надежда след друга. Нуждаеше се от пари, и хо незабавно. Винаги можеше да накара Кат да открие подходящо място чрез катерене по покривите, ала сега не искаше да действа слепешком. Един успешен взлом трябваше да бъде планиран добре няколко дни предварително, като се вземе предвид всяка опасност и удобна възможност. Дори и тогава можеха да възникнат неприятни проблеми. Ако Кат бъдеше заловен по време на работа, тя щеше да страда ужасно. Сега той бе единственият й шанс. Тя силно смръщи чело. Не й харесваше посоката на мислите й, но доколкото схващаше, нямаше друг изход.
Както и да е, всичко бе станало заради Стийл. Единствената причина, поради която бе напуснала „Черният трън“, преди да се случи целият този ад, беше опитът й да окаже съдействие в малък бизнес на пристанищния директор Стийл. Бяха работили успешно заедно в миналото, но този път той й беше предложил възможност да сложи ръка на част от плячката, с която се надяваше да се сдобие от „Гибелен огън“. А това, че трябваше да изчака определено време, бе поохладило намеренията й. Сайдър се намръщи. Не можеше да си позволи да чака и миг; нуждаеше се от парите тъкмо сега. Всичко бе станало заради Стийл: ако тя беше в кръчмата тогава, може би щеше да може… да направи нещо… Тя въздъхна със Съжаление. Както и да погледнеше на нещата, отговорът неизменно бе един и същ: единственото нещо, което можеше да й бъде в помощ сега. Работа не без известен риск… Тя стана и внимателно се освободи от прегръдките на Кат. Той долови мисълта й за бизнес, изписана върху лицето й и послушно застана край нея, очаквайки новите й инструкции.
— Имам работа за теб — бавно произнесе Сайдър. — Не е свързана с голям риск, ако бъдеш предпазлив. Искам да отидеш и да се срещнеш с един човек вместо мен. Името му е Старлайт, капитан Старлайт от „Гибелен огън“. Ще го намериш в десет часа в гробището Галоу Гейт, в Търговския квартал. Той ще ти покаже стоката си. Ако качеството е добро, обади ми се веднага и аз ще организирам среща, за да уредя прехвърлянето й. Сега, внимавай за нещо, Кат. Честно казано, на Старлайт му е забранено да взема каквото и да било със себе си от „Гибелен огън“; всичко ценно трябва да се предаде на звездното пристанище като такса за пребиваването му там. Така че всичко, което Старлайт ще предложи, ще бъде отмъкнато от летателната площадка. И тъй като пристанищният директор Стийл е широко известен със съмнителната си репутация, Старлайт ще бъде внимателно надзираван. Капитанът ме увери, че ще гледа да не помъкне опашка след себе сина тази среща, но аз не желая да поемам никакви рискове, Кат. Ако Стийл подуши, че искаме да го преметнем, ще ни насече на парченца. Ако забележиш някой, чийто поглед не ти хареса, не влизай в контакт със Старлайт. Просто се измети оттам и ела бързо при мен. Разбра ли?
Кат кимна. Бизнесът си беше бизнес, стига да имаш очи и на гърба си. Той целуна Сайдър за довиждане, целуна я още веднъж, защото му харесваше, и ловко се придвижи към затворения прозорец. Активира топлинните елементи в костюма си, провери дали функционират правилно и надяна качулката на главата си. Сайдър развинти болтовете на кепенците и ги открехна, потрепервайки от ледения въздух, който нахлу в стаята. Той надяна ръкавиците, прокара ръце по тялото си, за да провери дали не е забравил нещо и скочи с лекота върху перваза на прозореца. Кимна на Сайдър, пресегна се и сграбчи двете стоманени халки, вградени в камъка над прозореца. Хвана ги яко, стегна мускулите си и с една извивка на тялото се приземи на покрива. Зад него кепенците се затръшнаха.
Лъчите на огромното оранжево слънце вече се бяха скрили, но още не бе настъпил истинският нощен студ. Кат се запромъква внимателно по затрупаните със сняг керемиди, след което приседна до един очукан от времето фронтон. Огледа се спокойно, свикнал вече със студа и поривите на ледения вятър. Мъглата беше плътна и гъста, а ледовитият въздух предвещаваше сняг. Не особено добри условия за катерене по покривите. Сви рамене и се усмихна на себе си. Колкото по-лоши бяха условията, толкова по-добре бе скрит от недискретните погледи. Той се сви замислено върху фронтона, наблюдавайки света като орнамент с фантастични фигури. Хрумна му една мисъл и усмивката му се разшири. Щом срещата му със Старлайт беше в десет часа, значи се налагаше да измине голямо разстояние за кратко време. А имаше само един сигурен начин да го направи…