Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
Блекджак напусна сепарето и си запробива самоуверено път в кръчмата, за да проследи Доналд Роял и неговата придружителка. На този етап нямаше да им се случи нищо лошо; поне докато Въртю не осъществеше плановете си докрай.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ГАЛОУТРИЙ ГЕЙТ
Сайдър седеше покрусена край разрушения бар в кръчмата „Черният трън“. Градската стража бе пристигнала и бе отнесла вече мъртвите и умопобърканите. Това бе станало преди три дни, но въпреки усилията й барът си оставаше все още развалина. Прозорците бяха напукани и широки звездообразни дупки зееха в тях. Ламперията по стените бе издълбана, следите наподобяваха одраскване от огромни нокти, но никой не знаеше причината за тях. Големият никелиран часовник над бара бе замръзнал на два часа и две минути. Вътрешността не бе повредена, но стрелките бяха замрели в едно положение. Масите и столовете Сайдър вече бе прежалила, но нямаше пари да замени изпотрошените мебели.
Нямаше посетители, хората се бояха да идват в „Черният трън“. Сайдър не ги винеше. Тя бе изгубила спокойния си сън от мига на разрушението и често се будеше, разтреперана от кошмари, които предпочиташе да забрави. Кат бе променил навиците си и прекарваше нощите с нея. Тя намираше утеха в обятията му, но и той не можеше да я успокои. Нямаше да бъде толкова зле, ако имаше поне някаква представа какво се бе случило в кръчмата, след като бе излязла от нея. Никой от жертвите — и живите, и мъртвите не можеха да проговорят, за да й подскажат някакъв отговор. Умопобърканите бяха отведени в единствената болница в Пристанището на мъглите, но все още никой не бе дошъл на себе си нито от лекарствата, нито от усилията на есперите. Аутопсията на мъртвите показваше един и същ резултат: смърт от сърдечна недостатъчност. В края на краищата всяка смърт можеше да настъпи вследствие на сърдечна недостатъчност. Бяха изминали три дни, откакто Сайдър бе заварила кръчмата си, превърната в гробница, и все още никой не можеше да й съобщи истинската причина за случилото се и начинът, по който бе станало то.
Или защо например четиримата клиенти от първия етаж бяха загубили разума си изцяло.
Някакво зло се бе нахвърлило върху „Черният трън“ и следите от присъствието му все още личаха. Във въздуха витаеше нещо смразяващо, въпреки огромния бушуващ огън в камината. Дори най-тихите звуци заглъхваха в едно нескончаемо ехо. Барът бе осеян с газови лампи и фенери, ала въпреки това празното помещение си оставаше сумрачно, а сенките изпълзяваха черни и плътни. Сайдър се огледа около себе си и блъсна метлата, която влачеше безцелно по пода. Трябваше да узнае истината. Дори и да имаше клиенти, малко можеше да им предложи. Само основен ремонт можеше да оправи „Черният трън“, ала тя нямаше толкова пари. Излезе от пустия бар и се отправи към стълбището в дъното му. Трябваше да поговори с Кат. Дълго бе отлагала този разговор, ала сега и бе останала една-едничка възможност, ако не искаше да изгуби всичко. Шанс, който трябваше да използва, дори и да изложи Кат на опасност.
Бавно изкачи витите стълби, които водеха към тясната мансарда, като през целия път се питаше как да каже на Кат. Когато блъсна вратата, Кат вече я чакаше, нахлузил белия си термичен костюм. Сайдър се усмихна в прилив на нежност и тъжно поклати глава. Понякога се питаше дали Кат не проявява тайни телепатични способности. Той се ухили хитро и тръсна глава край затворения прозорец, с което запита има ли някаква работа за него.
— Да — отвърна Сайдър. — Има работа за теб, скъпи мой. Но този път е нещо по-сложно и първо трябва добре да я обмисля. Ела и седни до мен.
Тя се отпусна на леглото в другия край на мансардата и Кат се приближи до нея. Обви талията й с ръка и тя се притисна към него. Все по-често съзнаваше, че се нуждае от простата безмълвна подкрепа, която й засвидетелстваше той. Бе прекарала почти целия си зрял живот в грижи за себе си, сражавайки се безмилостно с враговете си. Никога не забравяше обидите и не оставяше сторената й услуга невъзнаградена. Не се доверяваше никому, не я бе грижа за никого, не бе привързана към никоя жива човешка душа. А ето че сега превъзходната й хитрост и тънък усет за бизнес не бяха довели до някакъв резултат. Търговията с крадени вещи явно западаше, а с кръчмата й бе свършено. Малкото заделени пари с всеки изминал ден се топяха, заплашваше я пълен фалит. Кат обърна към нея разтревоженото си лице и тя почти гальовно го погледна. „Бедни мой Кат — рече си замислено тя. — През цялото това време ти зависеше от мен и аз кроях планове и за двама ни, а сега, когато наистина се налага, нямам представа какво да направим за наше добро.“